Или каква е връзката между преходите в планината и философия на 2000 г.?
Стоиците не са били най-приятните учители, които можеш да имаш. Този подход те са наследили от своите предшественици – циниците. За да изкорени срама от своя ученик – Зенон (основателя на стоическата школа), учителят Кратет Тивански го накарал да носи купа с леща из Атина. Зенон бил толкова засрамен, че се опитал да я скрие в робата си. Лош ход. Кратет с един замах я счупил, така че лещата да потече по краката на Зенон. Последния тръгнал да бяга от срам, а Кратет му подвикнал “Защо бягаш, малък ми финикиецо? Нищо лошо не ти се е случило”. В крайна сметка стоиците са отцепват от циниците поради различни причини, но това пренебрегване и дори предизвикване на неудобните неща остава в тяхната философия.
Ако планината беше човек, тя щеше да се вписва идеално в образа на стоически учител. Планината е строга, непрощаваща, но може да те научи на много, ако знаеш как да слушаш. Ето някои от нейните уроци, които се вписват идеално в стоическата философия.
1. Подготви се за най-лошото
Един планински водач ми каза наскоро, “Разликата между зимната и лятната екипировка в раницата трябва да са само снегоходките”. Планината ни учи, че трябва да сме подготвени за всяка ситуация и всеки проблем, който може да ни сполети. В града не сме изложени пред така непосредствена опасност, както когато сме на 2 часа от цивилизацията. В такъв случай ще сте доволни, че сте си взели всичко, от което можете да се възползвате, за да направите пътешествието си по-лесно. В планината времето се сменя бързо, но това е идеална алегория за нещата, които ни се случват в живота. Понякога е слънчево, но това не означава, че облаците над нас няма да се сгъстят и да изсипят бурята над нас. Нависоко имаме възможност да изпитаме това болезенено бързо (особено, ако не сме си взели правилната екипировка, както ми се случи наскоро).
2. Негативна визуализация
На мъдрия човек не се случва нищо лошо, което той да не очаква. Нито пък нещата се случват така, както той ги е искал или предвидил, но преди всичко мъдрият човек предвижда, че нещо може да възпрепятства плановете му.
из „Нравствени писма до Луцилий“ на Луции Аней Сенека
Негативната визуализация е стоическо упражнение, което върви директно срещу модерната тенденция на позитивното мислене и хедонистичната адаптация. Много често започваме да приемаме важните нещата в живота си за даденост. Стоиците ни приканват с едно лесно упражнение да си спомним какви щастливци сме. Просто трябва да си представим лошите неща, които могат да ни се случат. Човек сам избира сценария:
- Да загубиш всички си придобивки;
- Никога да не си срещнал човека до себе си;
- Да загубиш някой близък;
Може да си помислите, че подобен привиден песимизъм не би довел до щастлив и изпълнен живот, но тези мисли всъщност ви помагат да оцените важните неща в живота. А как планината помага за негативната визуализация? Лесно е да оцениш нещата, които имаш и хората, които са до теб, когато си далеч и в относителната опасност на често лошото време там горе.
3. Доброволен дискомфорт
Още преди 2000 години стоиците са разбрали, че удобствата на цивилизацията са нож с две остриета. От една страна те помагат на хората да са по-креативни, да не мислят само за собственото си оцеляване, но от друга притъпяват сетивата и ни отдалечават от корените ни. Затова стоиците са практикували доброволен дискомфорт, който калява тялото и духа и го подготвя за неизмезменните моменти, когато нещата не вървят както трябва. Същността е да се предизвикваш, а планината предоставя много възможности за това: преходи в снега, изкачване на върхове, катерене на скали – всеки може да си избере това, което работи за него. Идеята е следната – причинете си дискомфорт, който ще ви направи по-силни в бъдеще. По думите на Сенека:
“Именно в безгрижни времена е моментът да станем по-силни и подготвени за житейските трудности…”
5. Да (се) погледнем от високо
Едно от най-добрите стоически упражнения е т.нар. “поглед от високо”. В него си представяме, че се издигаме над себе си, над квартала, града, страната, планетата Земя и осъзнаваме, че обикновените ни проблеми и тревоги всъщност са напълно незначителни на фона на Вселената. В планината няма нужда да си представяме, тя е достатъчно могъща да ни напомня постоянно колко малки и незначителни сме. А ако не страдаме от нарцистично личностно разстройство, това чувство на незначителност всъщност е много освобождаващо. Колкото и незначителни са животите ни, ние сме част от Вселената, а тя сама по себе си е прекрасна.
Ето ги – 5 от основните стоически упражнения, които можете да практикувате в рамките на няколко часа в планината. Това се казва ефективност. Във време на моментални удовлетворения, лайкове в социалните мрежи и търсене на лесното, стоиците и техния добър помощник – планината, могат да ни научим да бъде малко по-силни, по-устойчиви и в крайна сметка – по-добри версии на себе си.
