Модерната обсесия
Хората, които познавам и които не са си правили селфи, може би се броят на пръстите на едната ми ръка. Това голямо число най-вероятно се дължи и на факта, че общувам доста с хора по-големи от мен. Няма какво да се лъжем – селфи-културата на днешното време не е най-развиващото и култивиращото личността нещо. Но тя е тук, вече е част от тъканта на обществото ни и всъщност няма нищо, което можем да направим по-въпроса. Стоиците сравняват човек с куче, което е вързано за каруцата на времето. Тя си върви така или иначе и кучето не може да направи нищо, ще върви все напред. Негов обаче е изборът дали ще се дърпа и души само или ще върви щастливо и ще действа в рамките на ограниченията си. Културата и времето, в което живеем, не зависят от нас, но ние сме отговорни за това как ще ги използваме.
Цялото човешко познание в ръцете ни
Ако човек от 60-те години на 20-ти век се пренесе в дома ми и ме помоли да му разкажа за най-странното нещо през 21-век, със сигурност бих му споделил, че имам устройство в ръцете си, до което имам достъп до цялото човешко познание, а често го използвам, за да гледам снимките от ежедневието на другите хора. И колкото и да осъзнавам това, на този човек ще му се струва твърде много времето, което прекарвам в безцелно гледане на екрана. Има много статии за това как може да се ограничи времето в социалните мрежи, но не това е днешната тема – а именно как да вървим по-спокойно до каруцата, която ни дърпа.
От полжителната гледна точка, днес се намираме в единственото време на човешката история, в което имаме пълна демократизация на познанието – всеки, които иска да разбере нещо по някаква тема, било то повърхностно или задълбочено, трябва само да бръкне в джоба си. Във фитнеса има много митове, но в днешно време е много лесно за всеки да ги разбие сам. Много хора вече знаят, че протеиновата напитка след края на тренировката не е толкова задължителна, колко то се смяташе, ако дневният прием на протеин-съдържащи храни е в норма. Преди 15 години на креатина се гледаше като на почти-стероидно средство, докато днес е една от най-изследваните и безопасни хранителни добавки. Това са два много повърхностни примера за това как познанието вече е достъпно за всеки, стига да иска да го получи.
Да се поснимаме
Със сигурност няма поколение, което да се е гледало толкова отстрани, колкото нашето. Камерата в телефона позволява на всеки да се снима в ситуации, които са били немислими само преди 20 години. А това може да бъде изключително полезно. Поводът за днешната статия е едно интервю на великия Коби Брайънт, в което той говори колко е важно да се гледат повторения на спечелените и загубените игри, защото в тях се вижда най-добре какво може да се подобри и поправи.
… Независимо дали печелиш или губиш, трябва да се върнеш и да гледаш, защото така виждаш кои са нещата, които си могъл да направиш по-добре, нещата, които си направил добре и които са довели до положителен резултат. Виж как и защо си успял или си се провалил и помисли какво можеш да направиш по-добре в бъдеще. Най-трудното обаче е да можеш да се изправиш срещу това.
Коби Брайънт
Коби си е извоювал привилегията да може да анализира играта си от всеки ъгъл. Но дори и ние, обикновените хора във фитнеса или на стадиона, можем да използваме чудесните устройства в джобовете ни, за да снимаме успехите си и провалите си в тренировките, за да разберем какво можем да направим по-добре и къде са ни силните и слабите страни. В крайна сметка, от нас зависи да контролираме това, което можем и да не се притесняваме от независещи от нас неща.
Така че следващия път запишете тренировката си, вижте къде са слабите и силните ви страни, а след това, ако имате такова желание, поддайте се на селфи-културата и ги качете онлайн.
