Автор: Грег Нъкълс
Превод: Владимир Новков
Ключови точки:
- 12 мъже на средна възраст 21.3 години (+/- 0.3 години) със средно тегло на вдигане от лег около телесното и поне една година тренировъчен опит, правят опити на лежанка с присъствието на партньор или без.
- Наличието на партньор, който да пази изследваните лица, води до 1.5 повторения повече в сравнение със ситуацията, когато не е наличен партньор.
- Сериите, при които е наличен партньор водят до по-голяма концентрация на лактат в кръвта, т.е. до по-висока анаеробна умора. Нивата на субективно натоварване обаче са по-ниски от тези при сериите без партньор.
- Оценената самоефикасност е 45% по-висока, когато упражненията се правят с партньор.
- Изследването показва, че тренировъчните партньори повишават представянето, намаляват субективното натоварване и повишават самоефективността.
Изводи:
- Опитайте се да си намерите партньор за тренировките, ако все още нямате такъв;
- Ако не можете, не се притеснявайте да помолите хората около вас да ви пазят за трудните серии, тъй като самото им наличие може да повиши представянето, докато в същото време намаля субективното натоварване
Психологическа интерпретация
владимир новков
Хората сме социални животни и не би трябвало да е изненадващо, че наличието на друго човешко същество ще оказва благоприятно влияние. Трябва да уточним, че в случая става дума за упражнение, което носи много непосредствен риск, ако и да е изпълнено на Смит-машина. Никой не иска да изпусне щангата на гърдите си, особено когато е наторена със собственото му тегло. Това, което представлява по-голям интерес в случая е по-ниското субективно натоварване. Феноменът е подобен на повишеното представяне на отбори на собствен терен. Повечето хора обаче не могат да си намерят агитка във фитнеса, но настоящото изследване показва, че дори и един приятел може да окаже положително влияние. Има много успешни хора, които все пак предпочитат да тренират сами. Интересно би било да се види как различните личностни типове реагират на наличието на други хора по време на тренировката. От психологическа гледна точка е вероятно по-интровертните хора да могат да тренират сами по-успешно, а по-екстравертните да могат да се възползват по-добре от партньори по време на тренировката. Ектраверсията обаче е по-разпространена личностна ориентация при хората, което донякъде би обяснило резултатите от изследването. При всички случаи темата представлява сериозен интерес за спортната психология.
