Разгледано изследване: do Carmo, E. C., Barroso, R., Renfree, A., da Silva, N. R., Gil, S., & Tricoli, V. (2020). Affective Feelings and Perceived Exertion During a 10-km Time Trial and Head-to-Head Running Race, International Journal of Sports Physiology and Performance, 15(6), 903-906. Retrieved Jun 17, 2020, from https://journals.humankinetics.com/view/journals/ijspp/15/6/article-p903.xml
Контролът на темпото (или pacing на английски език) по време на бягане е изключително важен и неслучайно е ключов елемент от тренировките за състезания на средни и дълги дистанции. Изследванията показват, че той се влияе от сложни интуитивни и целенасочени процеси на взимане на решения, които от своя страна се влияят от физологични, психологически, тактически и фактори на средата.
От друга страна имаме и Рейтинга на субективно натоварване (rating of perceived exertion или за кратко RPE) – важен фактор, който навлиза все повече и в сферата на силовите тренировки като метод за авторегулация. По време на състезание обаче атлетите изпитват различи чувства и да приемем, че RPE e единствения фактор, определящ контрола на темпото, ще е твърде голямо опростяване. Тук е мястото да въведем и следващия термин, емоционален тонус. Това е съотношението между положителни и отрицателни чувства и емоции, изпитвани от човек във всеки един момент. Ако трябва да ги разграничим, RPE описва как се чувстват атлетите, а емоционалния тонус– какво чувстват.
Хората сме социални същества, затова е много интересно да се види как се променят RPE и афектът, когато бягането се извършва самостоятелно и когато атлетът бяга с компания. Именно това е и целта на разгледаното в статията изследване.
Методи и резултати
14 мъже-бегачи избягват дистанцията от 10 км в два отделни дни. В единия това се случва самостоятелно, а в другия – в компанията на друг атлет. Изследователите измерват скоростта, RPE и афекта на всеки 400 метра. За целите на анализа на темпото, дистанцията е разделена на 4 етапа: първи 400 метра, от 401 до 5000 метра, от 5001 до 9600 метра и последни 400 метра.
Резултатите от изследването показват, че атлетите постигат статистически значими по-добри времена, когато бягат в компанията на друг състезател в сравнение с условието, когато бягат сами (39:32 мин. ± 02:41 мин. срещу 40:28 мин. ± 02:55 мин., p = 0.03; размер на ефекта = – 0.32). RPE е останал константен и при двете условия, докато афектът на състезателите е бил по-позитивен, когато бягат в компанията на друг атлет в сравнение със самостоятелното бягане (2.09 ± 1.81 срещу 0.22 ± 2.25; p = 0.02; ES =0.84).
Интерпретация
Вижда се, че афектът на състезателите е бил значително по-добър, когато бягат в състезание, отколкото когато правят самостоятелен опит за време. Размерът на ефекта е среден към голям, което позволява да се направят предпазливи изводи, въпреки малкия размер на извадката. Трябва да имаме предвид, че по време на опит за време целта е много проста (да постигнеш възможно най-доброто време), фокусът на човек е насочен навътре, което води до повишаване на RPE и по-негативен афект в течение на опита. При състезанието целта е да се пресече финалната линия преди опонентите, което прехвърля фокуса навън. Ако трябва да се изразя по-просто, когато бягаме сами в опит за рекорд, е много по-вероятно да ни обземат мрачни мисли, които да понижат емоционалното ни състояние, отколкото когато се опитваме да надбягаме човека срещу нас.
Въпреки малкият размер на изследването, резултатите му съвпадат с научната литература по въпроса. Поддържането на добър емоционален тонус по време на бягане е важно за постигането на добри резултати. Наличието на други състезатели определено ще помогне, затова не е чудно популярността на груповите тренировки, организираните състезания, както и фактът, че е неписано правило, че лични рекорди се поставят на големи състезания. Резултатите от това изследване потвърждават всичко това.
Може би най-голямото ограничение на изследването е, че включва единствено наблюдение, а не са правени опити за манипулации на емоционалния тонус. Затова би било много интересно да се направят изследвания, които да проверят кои точно променливи (освен бягането срещу друг човек или в група) могат да повлияят на емоционалния тонус. В блога съм разглеждал изследвания, които показват положителната роля на музиката за това. Като цяло обаче може би това е нещо твърде субективно и индивидуално, което треньорите да обсъдят със своите атлети. Интересно е, че наличието на партньор също така помага и в силовите тренировки.
Добре е да се има предвид обаче, че крайният резултат в бягането (а в спорта и живота като цяло) е резултат от много неща – добре изградена програма, взимане предвид на емоционалното състояние на човек и на нивото на субективно натоварване, при което същото това емоционално състояние започва да се понижава драстично (нещо като емоционална лактатна граница).
