Атлетите са хора, които обичат структурата. Най-малкото, защото редовните тренировки изискват особен вид дисциплина, която сама по себе си налага наличието на структурирани тренировки. Времената на криза обаче и особено такива, които налагат прекъсването на тренировъчния режим, било то поради външни или вътрешни причини, подлагат на изпитание психиката дори и на най-елитните представителите на различните спортове. Различни изследвания показват, че отмяната на големите събития се възприемат като трагична загуба от спортистите, а необходимостта за адаптация към живот в контекста на криза, може да доведат до симптоми на тревожност или дори депресивни епизоди. Социалната изолация също не влияе добре нито на физическото, нито на психическото състояние на атлетите от всички области и нива на спорта. В блога вече съм писал за това какво можем да направим, за да запазим силата си и аеробните си способности, ако не можем да тренираме за определен период от време. Днес обаче ще си поговорим за психическата част от нещата и с помощта на разгледаното изследване, ще се запознаем с една техника, която да помогне за психическата устойчивост на Спортуващия човек. А именно – писмено изразяване на емоционалното състояние, или по-просто казано, “да си сложим чувствата на хартия”.
Малко история
Воденето на дневник не е нова техника и запознатите с историята на философията ще разпознаят в него едно от основните стоически упражнения. Нека не забравяме, че “Към себе си” на Марк Аврелий, една от основополагащите книги на стоическото течение, е именно дневник към самия себе си. В модерни времена, писменото изразяване на емоционалното състояние се използва като вид терапия с писане от повече от 30 години.
В повечето от случаите, от участниците в терапията се изисква да пишат експресивно за нещо, което ги притеснява (напр. минала травна) в рамките на 15-20 мин, 3-5 пъти на седмица (запомнете този протокол, защото ще се върнем на него в края на статията). Изследванията показват различни позитивни резултати от терапията, както психологически (намалени стрес и тревожност, Lovell et al., 2016), така и физиологични (повишаване на имунната функция, както и на функцията на белите дробове, Warner et al, 2006). +
Защо работи?
Има няколко теории, които се опитват да обяснят механизмите, по които писменото изразяване на емоционалното състояние води до споменатите позитивни резултати и детайлното им представяне е отвъд целта на статията, но намаляване на инхибицията (Pennebaker and Beall, 1986), позитивна когнитивна адаптация (Margola et al., 2010), излагане, което води до емоционална обработка на травмата (Sloan et al., 2005), и повишена социална интеграция (Pennebaker and Graybeal, 2001).
Как може да се използва писменото изразяване на емоционалното състояние при работата с атлети?
На първо място, въпреки че не сме сигурни защо писменото изразяване на емоционалното състояние работи, знаем, че това е така. При това, дори и кратки сесии, по кратки и посочения протокол в началото на статията, са достатъчни за позитивните резултати. Сигурно ви е направило впечатление, че 3-5 пъти седмично съвпада със стандартните препоръки за тренировки при средностатистическия активен човек. Освен това, особено при силовите тренировки, сериозните спортуващи така или иначе записват сериите и повторенията си в тетрадка или с помощта на електронно устройство. Много лесно е да се отделят 5 мин в края на всяка тренировка, за да пишем малко за емоционалното си състояние, ако средата, в която сме се озовали, го предполага.
Пиша статията в момент от времето, в който спортните съоръженият в голямата си част са недостъпни и на много хора ще им се наложи да тренират от домовете си. Това е неприятно и то не само поради факта, че няма достъп до съоръжения, но и заради липсата на социалния елемент, който тренировките сред хора предлагат. И въпреки, че има начини да се заместят тренировките извън дома с такива в домашни условия, сега е добър момент хората, които имат нужда, да пишат за чувствата си. Изразяването на чувствата не е най-спонтанното нещо, което повечето спортуващия правят, но съм сигурен, че именно те ще имат най-много полза от това.
Когато не можем да правим това, което искаме, е много вероятно да изпитаме чувство за загуба на автономност и намален контрол. Воденето на дневник може да намали това чувство и да помогне на човек да поеме по-проактивна роля в ситуация, в която изглежда, че килимчето на контрола е изтръгнато под краката му. А осъзнаването на това кое е в наш контрол във всяка една ситуация, е първата стъпка към укрепването на психиката и реалното връщане на контрола.
