В резюме
- Датски учени изследват дали 6-седмична комбинирана програма от баскетбол и математика ще има ефект върху мотивацията на ученици до 4-ти клас да учат математика
- Изследването включва общо 757 ученици от 40 класа.
- Резултатите показват, че учениците, които са били в групата с математика и баскетбол имат по-висока мотивация за изучаване на математика от тези в контролната група
- В заключение, спортът може да бъде интегрална част от учебните програми не само като отделна дисциплина, а като средство за повишаване на мотивацията на учениците.
Защо и кога разделяме интелектуалното от физическото?
В психологията е широко известно, че цялостното развитие на децата зависи от правилното взаимодействие на голямата моторика, фината моторика, речевото развитие и когнитивното такова. Тези четири големи области работят синергично и си помагат една на друга в развитието на детето още от най-ранна детска възраст. Не е случаен фактът, че присъстват в почти всички методики за оценка на развитието на децата.
Изненадващо е обаче, че със започването на училищните занимания, започва и едно разделяне на основните зони на развитие, което изпраща когнитивните дейности като математиката в едно русло (на теоретичното), а за физическото остават специализираните часове. Всички си спомняме колко досадни може да са ни били часовете по предметите, които не са ни били интересни, независимо дали говорим за теоретичните или физически дисциплини.
Какво би станало обаче, ако на децата се предложи да комбинират един строго теоретичен предмет като математиката с едно любимо физическо упражнение на децата – баскетбола?
Именно на този въпрос са се опитали да отговорят авторите на изследването, което ще разгледаме днес. В него те са проучили как шестседмична комбинирана програма с баскетбол и математика е повлияла на мотивацията на децата да учат математика. Казано на друг език, може ли баскетболът да направи математиката по-занимателна?
Кой е участвал в изследването и каква е била процедурата?
Общо 757 ученици са участвали в това училищно проучване, набрани от пет датски начални училища в района на Копенхаген и извън него. Включените деца са от 40 класа на различни нива на обучение: начално училище (от 1-ви до 3-ти клас) и средно училище (от 4-ти до 5-ти клас).
374-те ученици от експерименталната група са получили обучение по баскетбол, комбинирано с математика, вградена в тренировките (БМ). Те са провеждани веднъж седмично в рамките на 6-седмичен период. Всеки урок е с продължителност 90 минути. Контролната група (КГ), състояща се от 383 ученици, получава същия обем обучение по баскетбол без какъвто и да е вид математика, вградена в тренировките.
Всеки учебен час имал следната структура: въведение, загряващо занимание, упражнение 1, упражнение 2, упражнение 3 и накрая заключително упражнение, в което учителите обобщават темата и дейностите на урока с децата.
По време на урока (между упражненията) учителите провеждат диалог за елементите в упражнението както по отношение на задачата, така и по отношение на баскетболните умения и математиката (само в групата на БМ).
Какво са представлявали математическите упражнения? Децата, например, получават задача да събират и изчисляват математическа информация чрез различни баскетболни упражнения. Други тренировки са по-скоро игрови. В тях децата трябва да изпълняват математически задачи (умножение, събиране и др.) заедно с баскетболни умения, за да ги спечелят.
ИЗПОЛЗВАНИ ВЪПРОСНИЦИ
- Постекспериментален въпросник за вътрешна мотивация
- Въпросник за мотивация за работа в класната стая
Какви са резултатите от изследването?
Вътрешна мотивация в рамките на експерименталната група
Децата от експерименталната група, участващи в баскетболни сесии, комбинирани с математика (БМ), показват значително по-високи нива на възприета автономност (+14,24%, p < 0,0001), компетентност (+6,33%, p < 0,0001) и вътрешна мотивация (+16,09%, p < 0,0001) по време на баскетболните сесии, комбинирани с математика, в сравнение с математическите занимания в класната стая.
Мотивация за математика в класната стая
Анализите показват значителен спад в средните стойности на вътрешната мотивация между двата момента на тестуване при контролната група [-9,38%, p < 0,001, но не и за БМ (+0,39%, p = 0,98)]. Установено е значимо взаимодействие за БМ в сравнение с КГ от T0 до T1 (p = 0,006) за вътрешната мотивация, което означава, че БМ са оказали по-положително влияние върху вътрешната мотивация на децата относно математиката в класната стая в сравнение с КГ. Не се наблюдават разлики между експерименталната и контролната група по отношение на промените в който и да е от външните видове мотивация за математика, като и при двете групи се наблюдава незначителен спад.
И така… как да използваме спорта като част от учебния процес?
Настоящото изследване показва, че комбинирането и интегрирането на математиката в баскетбола в училищна среда е свързано с по-високи остри нива на преживяна автономност, компетентност и вътрешна мотивация, отколкото математиката в класната стая в групата на БМ. Поддържането на вътрешна мотивация за дадена дейност зависи от това дали участниците изпитват автономност, компетентност и свързаност по време на дейността.
Използването на математиката в по-конкретни задачи, каквито са упражненията по баскетбол в настоящото изследване, може да е направило математиката да изглежда по-релевантна за учениците. Това се подкрепя теоретично от теорията за самоопределението на Деци и Раян, където значимостта се описва като важна за процеса на усвояване, насърчавайки по-автономна мотивация за дейността. Възможно е също така по-конкретното практическо използване на математиката да дава на децата по-силно чувство за компетентност.
Какво е теорията за самоопределението?
Теорията за самоопределянето е макротеория за човешката мотивация и личност, която се отнася до присъщите на хората тенденции за растеж и вродените им психологически потребности. Тя се занимава с мотивацията, която стои зад изборите, които хората правят без външно влияние и намеса. Теорията за самоопределянето се фокусира върху степента, в която човешкото поведение е самомотивирано и самоопределено.
Структурата на дейностите се основава на някои важни концепции за създаване на добра учебна среда, като например:
- Да има наличие на общност, игра и еднакъв фокус върху развитието на уменията както в баскетбола, така и в математиката.
- Децата винаги се разпределят в групи от по двама или повече души. Това може да създаде усещане за съвместно решаване на задачите и да се избегне самотата и некомпетентността, когато задачите се окажат трудни.
- Еднакво важно е да се развиват уменията и в баскетбола, и в математиката. Основното намерение е децата да имат усещането, че стават все по-добри, например в отбелязването на точки и/или в решаването на задачите по математика.
- В задачите е заложено, че децата трябва да мислят, да разсъждават, да говорят и да използват езика на математиката, което може да помогне на децата да вербализират математическата терминология и да станат уверени в нея.
- Задачите обикновено започват лесно, а след първия или втория кръг задачите се усложняват. Например упражненията за стрелба започват близо до коша, така че децата да целят коша възможно най-често, а по-късно разстоянието се увеличава. Същото важи и за математическата част (т.е. лесно начало, а след това по-трудно).
- Децата често се състезават непряко. Състезанието е част от баскетбола, съчетан с математика, но никога като традиционна игра пет на пет. Косвеното съревнование може да се изразява например в ситуация, в която децата трябва да завършат първи в рамките на дадена задача, но по време на състезанието те не винаги знаят колко далеч са останалите.
- Децата трябва да имат усещането, че са включени в задачата, а също така да имат възможност да решават задачите по свой начин или да развиват свои собствени идеи в рамките на урока.
Отвъд учебното и към спорта като начин на живот
Както виждаме от резултатите от изследването, спортът може да спомогне много за повишаване на мотивацията на децата към теоретичната част от обучението. Наистина, както всяко друго изследване и това си има своите ограничения. Авторите са се фокусирали единствено върху острите изменения, а не върху хроничните. Тоест, знаем, че мотивацията е лесно варираща променлива, затова би било интересно да се види до колко се задържа интервенцията. Аз лично бих изложил хипотезата, че практиките по баскетбол не е трябва да спират. Обикновено трябват около 5 години непрекъсната спортна практика, за да можем да кажем, че човек е преминал нивото, при което може да се върне към живот без спорт. Именно затова е важно мотивацията да се използва там, където е налична и да се предвиждат и намаляват моментите, в които тя ще спада. В крайна сметка може да завършим с това, че не е необходимо спортът да бъде разделян от интелектуалното. Знаете, че моето мнение е, че хората на ума също трябва да спортуват активно, защо това да не се случва от ранна детска възраст?
