Психологията е млада наука, а спортната психология – още повече. Много често се смята, че това е наука само за елитния спорт, но всъщност всеки човек, който иска да спортува или да подобри нивото на физическата си активност, може да използва инструментите на спортната психология, за да постигне целите си.

Какво всъщност е спортната психология?

Спортната психология е интердисциплинарна наука, която се основава на знания от много свързани области, включително биомеханика, физиология, кинезиология и психология. Тя включва изучаването на това как психологическите фактори влияят върху постиженията и как участието в спорт и физически упражнения влияе върху психологическите и физическите фактори.

Отвъд тази научна дефиниция се крия цяла плеяда от техники, които да помогнат да хората да започнат да се движат, да продължат да се движат и да възстановят движението си, когато животът направи това, което може най-добре – да се случва. 

Процесът на трансформация е спираловиден, а не линеен

Битува идеята, че когато човек започне една дейност, нещата в нея се случват линейно. Което всъщност изобщо не е така. Когато започнем да трансформираме себе си, било то чрез спорт или чрез диета (а много често и с двете), промените в тялото и съзнанието ни не се случват последователно. Напротив, трансформацията е поредица от възходи и падения. И двете модалности имат навика да са толкова силни, че понякога забравяме, че след възхода следва плато, а понякога дори и движение надолу. И докато много хора се справят се възходите, спадовете са моментите, когато трябва да можем да си отговорим на най-важният въпрос в спортната психология.

Защо?

Зад този наглед прост въпрос стоят причините, поради които сме започнали всичко. Защо реших да започна да спортувам? Защо реших да науча повече за това как функционира човешкото тяло, за да знам с какво да се храня. Защо реших да се науча да обичам глада си, ако това е нужно? 

Защо е философски въпрос и затова е много важно винаги да знаем отговорите му, тъй като когато става дума за трансформация на психиката и физиката, философията отстъпва на заден план. Трудно е да си припомняш дългосрочните позитиви на здравословното телесно тегло, когато мозъкът ти е гладен за захар. Трудно е да мислиш колко полезни са силовите тренировки за подобряването на костната плътност, когато тежестите са толкова… е, тежки. Трудно е и да направиш първата крачка рано сутрин, за да излезеш да бягаш, въпреки че знаеш, че ще се почувстваш по-добре психически.

Къде е мястото на спортната психология?

Много често препоръчвам на хората да си напишат на едно листче три отговора на въпроса “Защо” и да го държат близо до себе си. Човешкото съзнание е способно да рационализира почти всеки избор, който правим и затова “битката” с него често е неравна. Записването и напомнянето е подход от спортната психология, който ни помага да си напомним за началото, когато сме били най-мотивирани, в моментите, когато мотивацията е на най-ниското си ниво. Нали помните за върховете и спадовете от началото на статията? Спортната психология и нейните методи ни помагат да се подготви за спадовете в моментите. 

Как да използваме мотивацията?
Признавам си, че това е втори въпрос, но мястото му е редом до “Защо”. Мотивацията е чудесен инструмент, стига да имаме капацитета да осъзнаем кога е на най-високото си ниво. Именно тогава е моментът да научим техники като визуализация, осъзнатост, записване на прогреса ни в дневник. Използваме добрите времена, за да се подготвим за лошите, когато отговорът на въпроса “Защо” ни се струва най-далеч. 

Вместо заключение

Ще разкажа за може би най-честия въпрос, който срещам в практиката си, когато стане дума за инструментите, за които ви разказах по-горе. Въпросът е, “Защо да записвам и да използвам инструменти, когато аз мога запомням нещата, заради които съм поел/а по пътя на трансформацията?” Отговорът е, че модерният свят не предразполага нито към движение, нито към здравословно хранене. Когато оставим нещата да вървят по инерция, те ще вървят по пътя на най-ниското съпротивление. В днешно време това е пътя на липсата на движение и на лесен достъп по храна. Напълно възможно е всеки един да преобърне тази тенденция за себе си и инерцията в крайна сметка да ни движи в обратната посока, но поне в началото повечето хора имат нужда от някакъв инструмент. Дали това ще бъдат когнитивно-поведенчески техники или специалист, това зависи от човека. Важното е винаги (но обективно винаги) да имаме наблизо отговора на най-важния въпрос в спортната психология – “Защо?”