Основни точки
- Изследване на 264 португалски спортуващи лица се фокусира върху влиянието на честотата на физическите упражнения върху афекта (или настроението) на спортуващите;
- Резултатите показват, че повишената честота води до по-висок позитивен афект, а той от своя страна води до по-високо самочувствие и задоволство от живота;
- Трениращите хора могат да повишат мотивацията си за спорт, ако си напомнят позитивните страни на тренировките;
- Физическите упражнения действат като важен фактор, като повишават чувството на положителен афект, което от своя страна може да засили самочувствието и показателите за благополучие.
Връзката между активното движение и физическото и емоционалното благоденствие е една от основните теми в спортната психология.
Въпреки че голяма част от изследванията са съсредоточени върху физиологичния аспект на физическите упражнения и връзката им с незаразните болести и постиженията, все още има някои пропуски в литературата, свързани с връзката на упражненията с психологическите аспекти, като благополучие и други адаптивни резултати, свързани с с Аз-а.
Макар че мотивацията е изтъкната като основен фактор, допринасящ за физическото участие в двигателната активност, поставят под въпрос полезността на мотивационните и когнитивните модели за обяснение на това поведение. Социално-когнитивните модели обикновено обясняват до 25% от вариацията при физическите упражнения, което въпреки че е сериозен резултат, ограничава усилията, когато става дума за инициране на движение. Казано по друг начин, мотивацията сама по себе си не е достатъчна, за да започне човек да спортува. Важно е да се разгледа и другият аспект на психичната настройка, а именно – афективният или този, свързан с емоциите. Именно това се опитва да направи и изследването, което ще разгледаме в днешната статия.
Хипотеза
Авторите излагат хипотезата, че лицата, занимаващи се с физически упражнения в здравни и фитнес центрове, изпитват адаптивни резултати като чувство на енергия, благополучие и цялостна позитивна самооценка, в които положителният и отрицателният афект биха могли да играят медиираща роля.
Кой е участвал?
Общо 264 португалски спотуващи лица (от които 157 жени) на възраст между 18 и 69 години (M = 12,93; SD = 1,49) а участвали в проучването. Участниците са редовно трениращи (среден годишен опит = 5,73; SD = 3,19) от няколко здравни и фитнес центрове в Португалия.
Методи
Авторите използват стандартизирани въпросници за португалската популация като Въпросник за позитивен и негативен афект, Скалата за субективна виталност, Скалата за самочувствие на Розенберг, както и Скалата за задоволство от живота.
След събирането на данните, последните са подложени на конфирматорен факторен анализ и моделиране на структурно уравнение (SEM). Прави впечатление, че авторите на използват стандартната техника за определяне на статистическа значимост, p < 0.05, а използват интервалите за сигурност. В този случай говорим за статистически значим резултат, ако интервалите не съдържат 0.
Резултати
Няма да навлизам в чистата статистика на данните, но моделът има задоволителни резултати. Като цяло са установени значителни преки ефекти, а именно:
- честотата на упражненията показва положителна и значима връзка с положителния афект;
- позитивният афект е положително свързан с удовлетвореността от живота, самооценката и субективния виталитет;
- негативният афект е отрицателно свързан с удовлетвореността от живота, самооценката и субективния виталитет.
По отношение на косвените ефекти се очертава няколко резултата.
Честотата на упражненията има положителен и значим косвен ефект върху удовлетвореността от живота, самооценката и субективната жизненост чрез положителния афект, но не и чрез отрицателния афект. Въпреки това общият косвен ефект от честотата на упражненията към всяка зависима променлива е положителен и значим.
Какво означава всичко това?
Резултатите от изследването показват, че честотата на упражненията е значително и положително свързана с положителния афект и отрицателно с отрицателния афект.
Следователно положителният афект е значимо свързан с удовлетвореността от живота, самооценката и субективната жизненост, докато отрицателният показва негативна връзка. Освен това честотата на упражненията оказва значителен положителен косвен ефект върху трите резултата чрез положителния афект. Резултатите са в съответствие с предположението, че упражненията могат да се използват и вероятно се използват като начин за насърчаване на показателите за благополучие въз основа на положителния афект, който трениращите изпитват по време на тренировъчната сесия.
Говорили сме си за принципа на хедонизма, според който хората ще продължат да правят нещата, които ги карат да се чувстват добре. Известно е обаче, че мотивацията е важна, а хората или имат нужда от инструменти, с които да се мотивират сами, или треньорите могат да изпълняват тази функция. Резултатите от изследването обаче показват, че упражненията сами по себе си са важен фактор за повишаване на чувството на положителния афект, а оттам и към повишаване на самочувствието и самооценката. Добре е да помним и да си напомняме, че спортуващите хора като цяло се чувстват по-добре и че редовното им участие може да бъде важен фактор за поддържане на положителен афект и съответно повишена удовлетвореност от живота, самооценка и субективна жизненост.
Трениращите хора или техните треньори могат да насочат мотивационните си процеси или контекстуално ниво (напр. как упражненията зареждат с енергия) или на общо ниво (как упражненият водят до благополучие и по-добра самооценка)
Важно е да се отбележи, че физическите упражнения действат като важен фактор, като повишават чувството на положителен афект, което от своя страна може да засили самочувствието и показателите за благополучие. И колкото по-често се движим активно, толкова по-добре ще се чувстваме.
