Представете си следното: 6 ч. сутринта е и алармата се включва. Знаете, че трябва да станете, за да бягате рано сутрин, но леглото ви е невъзможно топло и приканващо. „Ще бягам утре“, казвате си и се обръщате, за да поспите още един час. Утрешният ден настъпва, но през ума ви минава същата мисъл. Преди да се усетите, минава седмица, а бягането, което сте обещали на бъдещото си аз, не се е случило.
Това е предизвикателството на темпоралния Аз. Нашето настоящо и бъдещо Аз са в постоянен разговор – макар че понякога този разговор прилича повече на битка. Изборите, които правим днес, се отразяват в бъдещето, оформяйки човека, в който се превръщаме. Въпреки това често пренебрегваме бъдещото си Аз, третирайки го като непознато. В тази статия ще разгледаме как познаването на темпоралния ни Аз може да ни помогне в постигането на целите ни.
Какво представлява темпоралният Аз?
Темпоралният Аз се отнася до начина, по който възприемаме себе си в различни точки от времето – минало, настояще и бъдеще. От психологическа гледна точка често има разминаване между това, което сме сега, и това, което вярваме, че ще станем. Проучванията показват, че често възприемаме бъдещото си аз като „чуждо“, което обяснява защо се ангажираме с поведение, което саботира дългосрочните ни цели.
„Изборите, които правим днес, отекват в бъдещето, оформяйки човека, в който се превръщаме.“
Въпреки че миналото ни дава важни уроци, бъдещото ни Аз често е това, което се сблъсква с последствията от настоящите ни решения. Нашето темпорално Аз не е свързано само с пренебрегване на бъдещето – то обхваща и начина, по който се учим от миналия си опит. Спортистите в частност, а и хората изобщо често се придържат към минали неуспехи или успехи, което оформя сегашното им мислене.
Защо отношенията ни с миналото и бъдещето ни са изключително важни
Както в живота, така и в спорта връзката ни с нашите минали и бъдещи „аз“ играе важна роля за нашето поведение и решения.
Да учим от Миналото си Аз.
Миналите ни Аз-ове съдържат ценна информация. В спорта често се замисляме за минали постижения – независимо дали става въпрос за състезание, мач или за най-добри опити в залата. Този процес на рефлексия помага на спортистите да направят дисекция на грешките си и да надградят силните си страни. Прекаленото привързване към минали постижения или неуспехи обаче може да попречи на израстването. Бегач, който е преживял травма, може да стане прекалено предпазлив, ограничавайки настоящия си потенциал от страх.Казват, че сравнението е майка на нещастието и много хора се справят с това да спрат да се сравняват с другите. Миналите ни Аз обаче също са други хора, просто не е в пространството, а във времето. Понякога сравнението ни с тях води до много негативно мислене за настоящото ни Аз.
“Миналото Аз носи уроците. Бъдещото ни Аз носи последствията.”
Този феномен, известен като „темпорално пристрастие“, е подчертан в изследване на Journal of Personality and Social Psychology, което показва, че хората идеализират или прекомерно критикуват миналото си аз, което оказва влияние върху начина, по който вземат решения днес.
Бъдещият Аз: непознатият, когото пренебрегваме
Ключов елемент на темпоралния Аз е колко далечно и чуждо се чувства нашето бъдещо Аз. Често се стремим към незабавни печалби, като оставяме на заден план дългосрочните. Например проучване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис установява, че хората, които възприемат бъдещото си Аз като по-свързано с настоящето си Аз, са по-склонни да вземат решения, които са от полза за дългосрочното им здраве и благополучие.
„Визуализацията на бъдещото ви аз не е свързана само с постиженията – става въпрос за вземане на решения днес, за които бъдещото ви Аз ще е благодарно.“
Това прекъсване може да доведе до неоптимални решения в спортния контекст. Можем да се отдадем на нездравословна храна, да пропуснем тренировка или да се натоварваме прекалено много, защото бъдещите последици ни се струват далечни и несъществени.
Неврологична основа и емоционални фактори при временното приоритизиране
Бъдещото ни аз често е чуждо за нас, оформено от конкуриращи се сили в мозъка – едната стимулира незабавното възнаграждение, а другата настоява за дългосрочен успех. Префронталният кортекс, отговорен за дългосрочното планиране и самоконтрола, често се конкурира с лимбичната система, която стимулира нуждата ни от незабавно удовлетворение. Тази вътрешна борба може да обясни защо е толкова трудно да дадем приоритет на целите, ориентирани към бъдещето, дори когато знаем, че те са полезни.
Емоции като тревожност, оптимизъм или разочарование също оказват влияние върху нашите решения. Спортистите, които се чувстват притеснени от предстоящото състезание, може да избягват трудни тренировки днес, за да намалят непосредствения стрес, въпреки че знаят, че това може да навреди на бъдещото им представяне. От друга страна, оптимизмът по отношение на бъдещето може да ни мотивира да правим избори, които съответстват на дългосрочните цели.
Индивидуални различия и културни влияния върху времевото възприятие
Времевото самовъзприемане се различава значително при отделните индивиди. Например тези, които имат високи резултати по отношение на добросъвестността, са склонни да имат по-силна връзка с бъдещата си същност, като дават приоритет на дългосрочните цели пред непосредствените награди. От друга страна, силно импулсивните индивиди може да се затруднят да планират бъдещето, като действат повече според краткосрочните награди. Освен това хората с по-високи нива на невротизъм може да имат трудности с ориентираното към бъдещето мислене поради тревоги за неизвестното.
Културната среда играе значителна роля при формирането на начина, по който хората възприемат времето и връзката си с бъдещето. В по-индивидуалистичните общества, като Съединените щати или Обединеното кралство, ориентираното към бъдещето мислене често се насърчава – хората са мотивирани да си поставят лични цели и да се фокусират върху дългосрочни постижения. В същото време в колективистичните култури, като например много страни от Източна Азия, настоящият момент и семейните задължения могат да имат предимство, което потенциално променя начина, по който хората гледат на бъдещото си аз.
С напредването на възрастта отношението ни към времето се променя. По-младите хора често имат по-далечна връзка с бъдещото си аз, което може да обясни защо импулсивността и поемането на риск са по-често срещани в юношеството и ранната зряла възраст. Изследванията показват, че с напредването на възрастта хората са склонни да се фокусират повече върху дългосрочното си бъдеще, като вземат решения, които са все по-съобразени с дългосрочното здраве, стабилност и благополучие. Тази промяна често е обусловена от житейския опит, повишената отговорност и осъзнаването, че бъдещите последици са много по-близки, отколкото са изглеждали преди.
Какво можем да научим от миналото си Аз и да направим за бъдещото си Аз?
Сега, когато разбираме как темпоралният Аз влияе на спортистите, нека разгледаме приложими стратегии за укрепване на тази връзка.
Заключение
Темпоралният Аз оказва огромно влияние върху живота ни – от начина, по който се справяме със спортната подготовка, до начина, по който вземаме решения в други области на живота. Като разбираме важността на връзката ни с нашето минало и бъдещо „Аз“, можем да вземаме по-информирани, състрадателни и ефективни решения днес, които да са от полза както за сегашното, така и за бъдещото ни „Аз“. Разбирането и подобряването на връзката ни с нашия темпорален Аз може да доведе до по-добри резултати, психическа устойчивост и дългосрочно благополучие.
