Да се усмихваме, за да бягаме по-добре? Изненадващата връзка между изражението на лицето и икономията при бягане

Проучване на Brick, McElhinney, & Metcalfe (2018) изследва въздействието на изражението на лицето върху физическото представяне, особено по време на бягане. Изследователите установяват, че съзнателната усмивка може потенциално да подобри представянето на спортиста чрез намаляване на възприеманото усилие и подобряване на икономичността на движението. Това произтича от факта, че усмивката може да инициира каскада от положителни реакции в организма, като потенциално облекчава психическия стрес и внася радост в ежедневието ни. От друга страна, се оказва, че мръщенето има обратното въздействие, като увеличава усещането за усилие и физиологичната активация.

Невидимото състезание: как да използваме напрежението, за да подобрим психическата си устойчивост

В проучване, публикувано в Journal of Applied Sport Psychology, се изследва “тренировката за напрежение” и как тя може да подготви по-добре спортистите за интензивни състезания. Проучването разкрива, че прилагането на напрежението в тренировъчните процедури може да предложи прозрения за подобряване на физическото представяне и управление на стреса. Ключовите аспекти на ефективното прилагане на натоварването включват дългосрочни последици, психологическа симулация и балансирана интензивност. Този подход не само подготвя любителите за стреса на състезанията, но и предоставя житейски умения за управление на стреса извън атлетиката. По същество изследването насърчава атлетите да приемат напрежението като жизненоважен инструмент за подобряване на физическата и психическата сила.

Как стресът влияе на риска от травми и какво можете да направите по въпроса

Дори ако сте спортист, фитнес ентусиаст или просто се опитвате да останете активни, контузиите могат да бъдат неприятно препятствие. В тази статия ще обсъдим връзката между стреса и риска от травми, за да разберете как психологическите аспекти могат да повлияят на вашето здраве.

В тази статия ще се запознаем с модела “Стрес и травми”, за да разберем по-добре връзката между стреса и риска от травми. Ще разгледаме и практическите стъпки, които можете да предприемете, за да се справите със стреса, да подобрите психическата устойчивост и в крайна сметка да намалите вероятността от травми, за да можете да продължите да се наслаждавате на любимите си дейности без излишни прекъсвания.

Пътят преди целта. Физическата активност и “Спортния Аз” през погледа на психологическите перспективи

В романа си “Пътят на кралете” Брандън Сандерсън използва една фраза, която въплъщава идеята, че процесът на постигане на целта е по-важен от самата нея – “пътят преди целта”. Когато става въпрос за физическа активност, тази фраза е особено актуална, тъй като ни насърчава да се съсредоточим върху преживяванията и личностното израстване, които придобиваме по пътя на подготовката и всекидневната физическа активност, а не просто да се стремим към постигането на определен резултат, след който да не знаем какво да правим.

Как да тренираме хората и себе си отвъд процентите и таблиците с помощта на психологията?

нещо като Светия Граал на спортната психология. Много е лесно да кажем, че дисциплината е по-важна, аз самият съм го правил. Но мотивацията е нещо, което не можем да пренебрегнем. Една от най-силните модерни теории за мотивацията е тази за самоопределянето, която разглежда конструкта не като бинарен и дихотомен (вътрешна и външна мотивация), а като континиум. За всичко това ще си поговорим напред в статията, но засега нека да видим какво представлява изследването, която я провокира.

По-добрият начин за поставяне на цели

Неслучайно пиша този текст в началото на годината. Както всички знаем, това е времето, когато хората опитват най-силно да изпълняват новогодишните си обещания. Както също знаем, хората обикновено не успяват да постигнат новогодишните си обещания. И тук няма да се измъкна с обичайното “значи не си го искал достатъчно”. Поставянето и изпълнението на целите са нещо, което не се случва интуитивно при повечето хора. И именно за това има инструменти, които да ни помогнат за това. Именно за няколко такива ще стане дума в следващата статия. Ще пиша за спорта, разбира се, но нека бъде ясно, че принципите са принципи, защото важат не само за една модалност. Защо не SMART? Вече съм писал статия защо SMART моделът не е достатъчен. Можете да си я припомните, но в нея основно говорим за това, че хората не могат да си отговорят на въпроса “Защо”. И преди да си помислите защо смесвам психологически…

Високоинтензивните тренировки повишават и психичното здраве, не само физическото

Разгледано изследване: Martland R, Korman N, Firth J, et al Can high-intensity interval training improve mental health outcomes in the general population and those with physical illnesses? A systematic review and meta-analysisBritish Journal of Sports Medicine Published Online First: 16 September 2021. doi: 10.1136/bjsports-2021-103984 HIIT и мястото му в подобряването на здравето Ползите от високоинтензивните тренировки са много, но доскоро нямаше научни доказателства, че те се простират и извън сферата на физическото. Разбира се, всеки човек, който е тренирал някога, ще ви каже, че се е чувствал по-добре, че “му се е изчистила главата” и други предпочитани фрази. В науката обаче анекдотичните наблюдения могат да ни служат само за ориентир. От друга страна, когато говорим за метаанализ, нещата стоят по съвсем различен начин. Днес ще разгледаме един от най-новите такива в сферата на спорта и менталното здраве. Както знаете, целта ми тук е да покажа колко е важно да не разделяме физическото от психическото и е хубаво, когато науката…

Колкото повече се движим, толкова по-добре се чувстваме

Голямата част от изследванията на влиянието на физическите упражнения е насочено към физиологичните промени. А когато става дума за психически такива, по-често говорим за социално-когнитивни промени, а не за емоционални. Изследването, което разглеждам в статията се фокусира именно върху емоционалния спектър и търси да отговори на въпроса “Как честотата на физическите упражнения влияе на настроението?”

Когато става дума за сила, не е нужно тренировката да те смачква, за да бъде ефективна…

В последните години все повече излизат на преден план тренировъчни програми, които не включват серии до отказ, а по-скоро разчитат на авторегулационни протоколи, при които трениращите никога не достигат до технически максимум. Метаанализ от 2021 г. се опитва да събере наличната литература по въпроса и да отговори дали тренировките до отказ са по-добри, когато става дума за сила, хипертрофия и експлозивност.

Как да използваме спорта, за да провокираме интерес към училищните занимания при децата?

В психологията е широко известно, че цялостното развитие на децата зависи от правилното взаимодействие на голямата моторика, фината моторика, речевото развитие и когнитивното такова.

Изненадващо е обаче, че със започването на училищните занимания, започва и едно разделяне на основните зони на развитие, което изпраща когнитивните дейности като математиката в едно русло (на теоретичното), а за физическото остава специализираните часове.

Какво би станало обаче, ако на децата се предложи да комбинират един строго теоретичен предмет като математиката с едно любимо физическо упражнение на децата – баскетбола?

Именно на този въпрос са се опитали да отговорят авторите на изследването, което ще разгледаме днес. В него те са проучили как шестседмична комбинирана програма с баскетбол и математика е повлияла на мотивацията на децата да учат математика. Казано на друг език, може ли баскетбола на направи математиката по-занимателна?