Да се усмихваме, за да бягаме по-добре? Изненадващата връзка между изражението на лицето и икономията при бягане

Проучване на Brick, McElhinney, & Metcalfe (2018) изследва въздействието на изражението на лицето върху физическото представяне, особено по време на бягане. Изследователите установяват, че съзнателната усмивка може потенциално да подобри представянето на спортиста чрез намаляване на възприеманото усилие и подобряване на икономичността на движението. Това произтича от факта, че усмивката може да инициира каскада от положителни реакции в организма, като потенциално облекчава психическия стрес и внася радост в ежедневието ни. От друга страна, се оказва, че мръщенето има обратното въздействие, като увеличава усещането за усилие и физиологичната активация.

Невидимото състезание: как да използваме напрежението, за да подобрим психическата си устойчивост

В проучване, публикувано в Journal of Applied Sport Psychology, се изследва “тренировката за напрежение” и как тя може да подготви по-добре спортистите за интензивни състезания. Проучването разкрива, че прилагането на напрежението в тренировъчните процедури може да предложи прозрения за подобряване на физическото представяне и управление на стреса. Ключовите аспекти на ефективното прилагане на натоварването включват дългосрочни последици, психологическа симулация и балансирана интензивност. Този подход не само подготвя любителите за стреса на състезанията, но и предоставя житейски умения за управление на стреса извън атлетиката. По същество изследването насърчава атлетите да приемат напрежението като жизненоважен инструмент за подобряване на физическата и психическата сила.

Високоинтензивните тренировки повишават и психичното здраве, не само физическото

Разгледано изследване: Martland R, Korman N, Firth J, et al Can high-intensity interval training improve mental health outcomes in the general population and those with physical illnesses? A systematic review and meta-analysisBritish Journal of Sports Medicine Published Online First: 16 September 2021. doi: 10.1136/bjsports-2021-103984 HIIT и мястото му в подобряването на здравето Ползите от високоинтензивните тренировки са много, но доскоро нямаше научни доказателства, че те се простират и извън сферата на физическото. Разбира се, всеки човек, който е тренирал някога, ще ви каже, че се е чувствал по-добре, че “му се е изчистила главата” и други предпочитани фрази. В науката обаче анекдотичните наблюдения могат да ни служат само за ориентир. От друга страна, когато говорим за метаанализ, нещата стоят по съвсем различен начин. Днес ще разгледаме един от най-новите такива в сферата на спорта и менталното здраве. Както знаете, целта ми тук е да покажа колко е важно да не разделяме физическото от психическото и е хубаво, когато науката…

Колкото повече се движим, толкова по-добре се чувстваме

Голямата част от изследванията на влиянието на физическите упражнения е насочено към физиологичните промени. А когато става дума за психически такива, по-често говорим за социално-когнитивни промени, а не за емоционални. Изследването, което разглеждам в статията се фокусира именно върху емоционалния спектър и търси да отговори на въпроса “Как честотата на физическите упражнения влияе на настроението?”

Когато става дума за сила, не е нужно тренировката да те смачква, за да бъде ефективна…

В последните години все повече излизат на преден план тренировъчни програми, които не включват серии до отказ, а по-скоро разчитат на авторегулационни протоколи, при които трениращите никога не достигат до технически максимум. Метаанализ от 2021 г. се опитва да събере наличната литература по въпроса и да отговори дали тренировките до отказ са по-добри, когато става дума за сила, хипертрофия и експлозивност.

Как да използваме спорта, за да провокираме интерес към училищните занимания при децата?

В психологията е широко известно, че цялостното развитие на децата зависи от правилното взаимодействие на голямата моторика, фината моторика, речевото развитие и когнитивното такова.

Изненадващо е обаче, че със започването на училищните занимания, започва и едно разделяне на основните зони на развитие, което изпраща когнитивните дейности като математиката в едно русло (на теоретичното), а за физическото остава специализираните часове.

Какво би станало обаче, ако на децата се предложи да комбинират един строго теоретичен предмет като математиката с едно любимо физическо упражнение на децата – баскетбола?

Именно на този въпрос са се опитали да отговорят авторите на изследването, което ще разгледаме днес. В него те са проучили как шестседмична комбинирана програма с баскетбол и математика е повлияла на мотивацията на децата да учат математика. Казано на друг език, може ли баскетбола на направи математиката по-занимателна?

Тренировките на ума са също толкова важни, колкото и тренировките на тялото…

Изследване от 2017 г. показва ползите и важността на менталната тренировка в комбинация с физическата такава.

Защо не трябва да препоръчваме силови тренировки на всички

Разгледано изследване: Box, A. G., & Petruzzello, S. J. (2020). Why do they do it? Differences in high-intensity exercise-affect between those with higher and lower intensity preference and tolerance. Psychology of Sport and Exercise, 47, 101521. Ключови точки: Сред извадка от хора, състоящи се предимно от редовни трениращи (82%), някои предпочитат упражнения с висока интензивност, докато други предпочитат ниска. Независимо от предпочитанията и двете групи възприемат сходни нива на натоварване по време на упражнения с висока интензивност и ниска интензивност. Въпреки сходните възприятия за усилие, тези, които предпочитат упражнения с висока интензивност, имат по-положително преживяване, както по време, така и след тренировка с висока интензивност, от тези, които предпочитат упражнения с ниска интензивност. Въпреки това, няма разлики в това колко позитивен е опитът по време на или след упражнения с ниска интензивност, независимо от предпочитанията. Това показва, че тренировките с висока интензивност не трябва да се представят като единствената възможност от обучителите…

Воденето на дневник в помощ на атлетите във времена на криза

Разгледано изследване: Davis, P. A., Gustafsson, H., Callow, N., & Woodman, T. (2020). Written Emotional Disclosure can Promote Athletes’ Mental Health and 4 Performance Readiness during the COVID-19 Pandemic 5. regulation, 24, 25. Атлетите са хора, които обичат структурата. Най-малкото, защото редовните тренировки изискват особен вид дисциплина, която сама по себе си налага наличието на структурирани тренировки. Времената на криза обаче и особено такива, които налагат прекъсването на тренировъчния режим, било то поради външни или вътрешни причини, подлагат на изпитание психиката дори и на най-елитните представителите на различните спортове. Различни изследвания показват, че отмяната на големите събития се възприемат като трагична загуба от спортистите, а необходимостта за адаптация към живот в контекста на криза, може да доведат до симптоми на тревожност или дори депресивни епизоди. Социалната изолация също не влияе добре нито на физическото, нито на психическото състояние на атлетите от всички области и нива на спорта. В блога вече…

Какви са психологическите характеристики на практикуващите CrossFit?

CrossFit е една от най-новите модалности в силовите и аеробните тренировки, за която се е изписало много. Много малко обаче се знае за психлогическите характеристики на хората, които се занимават с CrossFit. За спортните психолози това е важно, защото Познаването на психологическите характеристиките на участниците в даден спорт може да помогне както и на опитните практикуващи, така и на хората, които тепърва искат да се занимават с него. Това е може би първото систематично изследване, което се занимава конкретно с CrossFit, а резултатите от него могат да се приложат и към други спортове, привличащи хора с подобни психологически характеристики.