Континуум на интензивност-устойчивост: нова рамка в спортната психология

Замисляли ли сте се защо спринтьорите изглеждат толкова експлозивни и съсредоточени, докато ултрамаратонците проявяват спокойно, но непреклонно постоянство? Този контраст в подхода подчертава огромното разнообразие на психологическите изисквания в различните спортове. Тук идва на помощ Континуумът на интензивност-устойчивост – рамка, която помага на спортисти, треньори и спортни психолози да разберат и адресират специфичните ментални предизвикателства в разнообразни спортни дисциплини.

Невидимата пропаст: Защо се представяме по-добре в тренировките, отколкото в деня на състезанието

Нека си представим следната ситуация. Отдаден бегач на дълги разстояния се справя чудесно в тренировките си. Темпото се увеличава, пулсът остава същия. Интервалните тренировки минават чудесно, а възстановяването също е на ниво. Въпреки това, когато дойде моментът на състезанието, нещо се обърква. Условията вече не са контролирани и нашият състезател се изправя пред нещо, което пречи дори и най-добрите – фактът, че често спостисите се представят по-лошо в състезателния ден, отколкото в тренировките. В тази статия ще разкажа малко за причините за това несъответствие и ще предложа стратегии, които да помогнат на атлетите, било то професионални или непрофесионлани, да преодолеят разликата между представянето си в тренировките и състезанията, за да постигнат своя пълен потенциал. Нека започнем с факторите, които влияят на представянето ни по време на състезание и по-точно, на намаляването на формата ни: Един от основните фактори, допринасящи за разликата в представянето, е огромното напрежение, което идва със състезанието….

Как правилно да използваме на силата на ума в спорта? Ролята на асоциативното и дисоциативното мислене

Психологията е от решаващо значение в спорта, особено за отдадените спортисти. Спортната психология набляга на две основни когнитивни стратегии за умствена тренировка: асоциативно и дисоциативно мислене.

Асоциативното мислене се фокусира върху вътрешните сигнали и мислите, свързани с представянето, като предлага прецизност, контрол и незабавна обратна връзка – от съществено значение за спортовете, в които грешките имат малко място за корекция. Дисоциативното мислене, което премества вниманието от вътрешните усещания към външните стимули, е от ключово значение за спортовете за издръжливост, като помага на атлетите да се справят с дългосрочния дискомфорт и психическата умора.

Тази дихотомия подчертава значението на адаптирането на психичните стратегии към спорта и индивидуалната психика. Асоциативното мислене е ценно в спортове, изискващи фино настроени техники и интензивна концентрация, докато дисоциативното мислене помага да се издържат физическите натоварвания чрез разсейване, като например фокусиране върху публиката или вътрешна визуализация.

Балансирането на тези методи може да отключи пълния потенциал на спортиста, като превърне обикновените постижения в необикновени. И двете когнитивни стратегии са жизненоважни, тъй като балансираният и стратегически ум често е ключът към допълнителни спортни успехи.

Разкриване на връзката между саморазговора, емоционалната интелигентност и стреса при бегачите

Проучване с участието на 1071 бегачи, проведено от Borrajo, E., Calvete, E., & Urquijo, I. (2024), разкрива феномена на негативния саморазговор при спортисти, по-специално бегачи, като представя ролята на емоционалната интелигентност и възприетия стрес като потенциални обяснителни фактори. Изследователите установяват, че по-високият възприеман стрес действително корелира с повишената вероятност за негативно саморазправяне. Въпреки това те откриват, че по-високата емоционална интелигентност служи като защитен слой, който смекчава негативните мисли. Проучването предполага, че психологическото обучение, насочено към управление на стреса и емоциите, трябва да бъде неразделна част от режима на спортистите и може да повлияе дълбоко на представянето и цялостното преживяване.

Да се усмихваме, за да бягаме по-добре? Изненадващата връзка между изражението на лицето и икономията при бягане

Проучване на Brick, McElhinney, & Metcalfe (2018) изследва въздействието на изражението на лицето върху физическото представяне, особено по време на бягане. Изследователите установяват, че съзнателната усмивка може потенциално да подобри представянето на спортиста чрез намаляване на възприеманото усилие и подобряване на икономичността на движението. Това произтича от факта, че усмивката може да инициира каскада от положителни реакции в организма, като потенциално облекчава психическия стрес и внася радост в ежедневието ни. От друга страна, се оказва, че мръщенето има обратното въздействие, като увеличава усещането за усилие и физиологичната активация.

Как стресът влияе на риска от травми и какво можете да направите по въпроса

Дори ако сте спортист, фитнес ентусиаст или просто се опитвате да останете активни, контузиите могат да бъдат неприятно препятствие. В тази статия ще обсъдим връзката между стреса и риска от травми, за да разберете как психологическите аспекти могат да повлияят на вашето здраве.

В тази статия ще се запознаем с модела “Стрес и травми”, за да разберем по-добре връзката между стреса и риска от травми. Ще разгледаме и практическите стъпки, които можете да предприемете, за да се справите със стреса, да подобрите психическата устойчивост и в крайна сметка да намалите вероятността от травми, за да можете да продължите да се наслаждавате на любимите си дейности без излишни прекъсвания.

Пътят преди целта. Физическата активност и “Спортния Аз” през погледа на психологическите перспективи

В романа си “Пътят на кралете” Брандън Сандерсън използва една фраза, която въплъщава идеята, че процесът на постигане на целта е по-важен от самата нея – “пътят преди целта”. Когато става въпрос за физическа активност, тази фраза е особено актуална, тъй като ни насърчава да се съсредоточим върху преживяванията и личностното израстване, които придобиваме по пътя на подготовката и всекидневната физическа активност, а не просто да се стремим към постигането на определен резултат, след който да не знаем какво да правим.

Как да тренираме хората и себе си отвъд процентите и таблиците с помощта на психологията?

нещо като Светия Граал на спортната психология. Много е лесно да кажем, че дисциплината е по-важна, аз самият съм го правил. Но мотивацията е нещо, което не можем да пренебрегнем. Една от най-силните модерни теории за мотивацията е тази за самоопределянето, която разглежда конструкта не като бинарен и дихотомен (вътрешна и външна мотивация), а като континиум. За всичко това ще си поговорим напред в статията, но засега нека да видим какво представлява изследването, която я провокира.

По-добрият начин за поставяне на цели

Неслучайно пиша този текст в началото на годината. Както всички знаем, това е времето, когато хората опитват най-силно да изпълняват новогодишните си обещания. Както също знаем, хората обикновено не успяват да постигнат новогодишните си обещания. И тук няма да се измъкна с обичайното “значи не си го искал достатъчно”. Поставянето и изпълнението на целите са нещо, което не се случва интуитивно при повечето хора. И именно за това има инструменти, които да ни помогнат за това. Именно за няколко такива ще стане дума в следващата статия. Ще пиша за спорта, разбира се, но нека бъде ясно, че принципите са принципи, защото важат не само за една модалност. Защо не SMART? Вече съм писал статия защо SMART моделът не е достатъчен. Можете да си я припомните, но в нея основно говорим за това, че хората не могат да си отговорят на въпроса “Защо”. И преди да си помислите защо смесвам психологически…

Високоинтензивните тренировки повишават и психичното здраве, не само физическото

Разгледано изследване: Martland R, Korman N, Firth J, et al Can high-intensity interval training improve mental health outcomes in the general population and those with physical illnesses? A systematic review and meta-analysisBritish Journal of Sports Medicine Published Online First: 16 September 2021. doi: 10.1136/bjsports-2021-103984 HIIT и мястото му в подобряването на здравето Ползите от високоинтензивните тренировки са много, но доскоро нямаше научни доказателства, че те се простират и извън сферата на физическото. Разбира се, всеки човек, който е тренирал някога, ще ви каже, че се е чувствал по-добре, че “му се е изчистила главата” и други предпочитани фрази. В науката обаче анекдотичните наблюдения могат да ни служат само за ориентир. От друга страна, когато говорим за метаанализ, нещата стоят по съвсем различен начин. Днес ще разгледаме един от най-новите такива в сферата на спорта и менталното здраве. Както знаете, целта ми тук е да покажа колко е важно да не разделяме физическото от психическото и е хубаво, когато науката…