Трихотомия на контрола и пътят към спокойствието

two tennis players playing


Господи, 
благослови ме да приемам със смирение нещата, които не мога да променя. 
Дай ми кураж да променя нещата, които мога, и мъдрост да правя разлика. 

„Молитва за смирение“, Райнхолд Нибур

Молитвата по-горе е пример за това как религиите и философските течения често стигат до еднакви изводи. Стоицизмът е една от най-древните гръцки философски течения, основано през 3-ти век пр. Хр. от Зенон от Китион. Най-ярките му представители обаче: Епиктет (освободен роб), Сенека (съветник и един от най-силните политици по времето на император Нерон) и Марк Аврелий (императора-философ) идват от Древен Рим. Оттам и са и повечето запазени източници. За всеки един от тях ще има отделна статия, но днес искам да поговорим за едно от най-важните стоически упражнения – това за контрола.

За контрола

Епиктет казва, че най-важното решение, което човек може да вземе е дали да се занимава с неща, които са отвъд него или само с такива, които са вътре. Неговото „Ръководство“, сборник с негови лекции, започва с известната фраза, че „Някои неща зависят от нас, а други – не“. Според Епиктет пример за неща, които зависят от нас са мненията, импулсите, желанията. Придобивките и репутацията ни не зависят от нас.

Проблемът с това мислене е, че невропсихологията вече е доказала, че много от импулсите ни не зависят от нас. Нещо повече, има изследвания, че мозъкът ни взема решение да направим нещо цели 7 сек. преди ние да сме осъзнали това. Това няма как да се е знаело преди почти 2000 години, но в същото време не прави и идеята за дихотомията на контрола по-малко валидна. В книгата си „A Guide to the Good Life: The Art of Stoic Joy„, Уилям Ървайн извежда т.нар. „трихотомия на контрола“. Има неща, върху които ние имаме пълен контрол, такива, върху които имаме само частичен контрол и неща, върху които нямаме никакъв контрол. 

Да вземем за пример един тенис мач. Всеки от играчите иска да спечили. Всеки е тренирал, давал е всичко от себе си и разбира се, притеснява се да не загуби. Нито един от двамата играчи обаче не е в пълен контрол от развоя на събитията. Понякога противниците просто ще са по-добри, ще са в по-добра форма, друг път една грешка на мрежата ще решава целия мач. Това е чудесен пример за ситуация, в която имаме частичен контрол, но не пълен.

Малко решения

Какво би трябвало да направи един модерен стоик тогава, след като целта на стоическата философия е да се постигне спокойствие на личността?

Интересното е, че адекватният подход съвпада със съвета, който би дал модерен психолог. Добре е, когато нямаме пълен контрол над ситуацията, да си поставяме вътрешни цели, така че сами да си създаваме контрол. Не знаем дали ще спечелим мача, но можем да положим всички усилия в тренировката. Не знаем дали ще ни наемат на работа, но можем да направим всичко по силите ни да се подготвим добре за интервюто.

Интернализацията на целите е едно от най-освобождаващите неща, които човек може да направи.

Вместо „довиждане“

В края на статията искам да ви дам една задача. Помислете си за вашия тенис мач – ситуация, която да анализирате. Изтеглете бланката, която съм прикачил към статията. Ще видите три колони: „напълно зависи от мен“, „частично зависи от мен“, „не зависи от мен“. Сега попълнете всяка една от тях и си помислете как бихте интернализирате целите си. След като сте попълнили третата колона, маркирайте я и я изтрийте, защото тя не ви касае. Ето това трябва да е отношението към нещата, които не зависят от вас.

Ако статията ви е харесала, можете да я споделите. Ако имате някакъв въпрос, които искате да разгледам в блога, пишете ми на askvlad@synergisticman.com

Използвани източници:

  1. A Guide to the Good Life: The Art of Stoic Joy
  2. The Enchiridion
  3. Unconscious determinants of free decisions in the human brain