Stress and Recovery. The Two Vessels in Each of Us

Stress is one of the greatest problems of our generation and often the root of many modern illnesses such as burnout and depression. In the past few weeks, several people came to me with more or less the same problem. They were successful in their chosen careers but they were feeling down and stressed. What is even more interesting, most of them were also doing the usual things that should have helped them recover from the stress: moving more, regular exercise, mediation, reading, interacting with people, etc. What could have been the things that still bothered their minds and did not allow them to recover?

Как селфи-културата може да бъде полезна в спорта

Хората, които познавам и които не са си правили селфи, може би се броят на пръстите на едната ми ръка. Това голямо число най-вероятно се дължи и на факта, че общувам доста с хора по-големи от мен. Няма какво да се лъжем – селфи-културата на днешното време не е най-развиващото и култивиращото личността нещо. Но тя е тук, вече е част от тъканта на обществото ни и всъщност няма нищо, което можем да направим по-въпроса.

Планина и стоицизъм

Или каква е връзката между преходите в планината и философия на 2000 г.? Стоиците не са били най-приятните учители, които можеш да имаш. Този подход те са наследили от своите предшественици – циниците. За да изкорени срама от своя ученик – Зенон (основателя на стоическата школа), учителят Кратет Тивански го накарал да носи купа с леща из Атина. Зенон бил толкова засрамен, че се опитал да я скрие в робата си. Лош ход. Кратет с един замах я счупил, така че лещата да потече по краката на Зенон. Последния тръгнал да бяга от срам, а Кратет му подвикнал “Защо бягаш, малък ми финикиецо? Нищо лошо не ти се е случило”. В крайна сметка стоиците са отцепват от циниците поради различни причини, но това пренебрегване и дори предизвикване на неудобните неща остава в тяхната философия. Ако планината беше човек, тя щеше да се вписва идеално в образа на стоически учител. Планината…

Древен Китай и Древен Рим

Едно малко познато взаимодействие Знаем за съществуването на Древен Китай, определено сме чували и за Древен Рим. Малко хора обаче са наясно, че двете цивилизации са общували помежду си. Особено интересно е какво са мислили древните китайци за другата голяма цивилизация по онова време. Мислите им са записани във Веилюе, текст от 3-ти в. пр. Хр. Ето някои от тях. Преводът на английски език е от Джон Е. Хил от Университета във Вашингтон, а преводът от английски на български – на Владимир Новков В тази страна (Древен Рим) има повече от четиристотин малки градове и села. Разпростира се на няколко хиляди ли във всички посоки. Столицата на краля (самият Рим) е разположен близо до устието на река (Тибър). Външните стени на града са направени от камък. В региона растат борови дървета, кипариси, софори, каталпа, бамбук, тръстика, тополи, върби, дървета за слънчобрани и всички видове растения. Хората отглеждат петте зърна (по…

Трихотомия на контрола и пътят към спокойствието

Господи, благослови ме да приемам със смирение нещата, които не мога да променя. Дай ми кураж да променя нещата, които мога, и мъдрост да правя разлика.  “Молитва за смирение”, Райнхолд Нибур Молитвата по-горе е пример за това как религиите и философските течения често стигат до еднакви изводи. Стоицизмът е една от най-древните гръцки философски течения, основано през 3-ти век пр. Хр. от Зенон от Китион. Най-ярките му представители обаче: Епиктет (освободен роб), Сенека (съветник и един от най-силните политици по времето на император Нерон) и Марк Аврелий (императора-философ) идват от Древен Рим. Оттам и са и повечето запазени източници. За всеки един от тях ще има отделна статия, но днес искам да поговорим за едно от най-важните стоически упражнения – това за контрола. За контрола Епиктет казва, че най-важното решение, което човек може да вземе е дали да се занимава с неща, които са отвъд него или само с такива, които са…