нещо като Светия Граал на спортната психология. Много е лесно да кажем, че дисциплината е по-важна, аз самият съм го правил. Но мотивацията е нещо, което не можем да пренебрегнем. Една от най-силните модерни теории за мотивацията е тази за самоопределянето, която разглежда конструкта не като бинарен и дихотомен (вътрешна и външна мотивация), а като континиум. За всичко това ще си поговорим напред в статията, но засега нека да видим какво представлява изследването, която я провокира.
Контузиите в спорта и психологическата им перспектива
Контузиите представляват интересен феномен в областта на спортната психология. Осъзнавам, че само човек, който се занимава с психологическата страна на спорта може да започне статия за контузиите с това изречение, но като се има предвид честотата и последиците, които имат за професионалните и непрофесионалните спортисти и техните треньорите, те определено заслужават отделна внимание. Началото Проучванията, свързани с травмите в спорта от психологическа гледна точка, започват през 70-те години на миналия век. Едва през 80-те години на ХХ век се определят три насоки на изследване: Психологическата уязвимост като рисков фактор за травми Влияние на минали травми на спортиста Емоционална реакция след травмата По този повод ще се съсредоточа върху последното – емоционалните реакции след травма и как можем да се намесим на психологическо ниво, за да контролираме въздействието им върху процеса на рехабилитация. Ролята на стреса Изглежда доста очевидно, че травмите ще повлияят на емоционалното състояние на спортиста, което ще доведе…
По-добрият начин за поставяне на цели
Неслучайно пиша този текст в началото на годината. Както всички знаем, това е времето, когато хората опитват най-силно да изпълняват новогодишните си обещания. Както също знаем, хората обикновено не успяват да постигнат новогодишните си обещания. И тук няма да се измъкна с обичайното “значи не си го искал достатъчно”. Поставянето и изпълнението на целите са нещо, което не се случва интуитивно при повечето хора. И именно за това има инструменти, които да ни помогнат за това. Именно за няколко такива ще стане дума в следващата статия. Ще пиша за спорта, разбира се, но нека бъде ясно, че принципите са принципи, защото важат не само за една модалност. Защо не SMART? Вече съм писал статия защо SMART моделът не е достатъчен. Можете да си я припомните, но в нея основно говорим за това, че хората не могат да си отговорят на въпроса “Защо”. И преди да си помислите защо смесвам психологически…
Самоконтролът като изчерпаем, но възстановим ресурс
Ако трябва да обобщя изводите от статията, те ще се сведат до едно изречение. Не пренебрегвайте психологическите аспекти на физическите програми. Независимо дали сте треньор, атлет, любител или просто човек, които иска да започне и да продължи да се движи активно. Философията ми за тренировки винаги се е свеждала до това човек да започне леко и да напредва бавно. Със самоконтролът нещата са същите. Ако в една тренировъчна програма се вложат механизми за подобряване на самоктрола и за презареждане на егото, половината работа вече е свършена. Най-малкото, защото когато обръщаме внимание на една модалност, ние я обективизираме. А щом нещо е обективизирано, то може да бъде манипулирано и подобрявано.
Да си поговорим… за това да си говорим сами
Самонавиване. Да си говориш сам. Да се самомотивираш. Себеразговор. Self-talk, както е понятието на английски всъщност е един от най-изследваните аспекти в спортната психология и именно за него ще си “поговорим” в днешната статия. Преди това обаче искам да си спомните за последния път, когато гледахте състезание по висок скок. Най-вероятно е било по време на Златната лига или Олимпийските игри. Камерата е фокусирана върху скачача, който е със затворени очи. Тялото му обаче все едно се движи, устата му – също. Малко преди да започне засилката, той или тя изпъват тялото си все едно в скок. Това, на което сте станали свидетели са две от най-силните техники в спортната психология – визуализацията и себеразговорът (self-talk). За визуализацията си поговорихме в предна статия, а днес е ред на това да си поговорим сами. Какво обаче е себеразговор? “Да си говориш сам” няма особено добра конотация на български език. Себеразговорът обаче…
Високоинтензивните тренировки повишават и психичното здраве, не само физическото
Разгледано изследване: Martland R, Korman N, Firth J, et al Can high-intensity interval training improve mental health outcomes in the general population and those with physical illnesses? A systematic review and meta-analysisBritish Journal of Sports Medicine Published Online First: 16 September 2021. doi: 10.1136/bjsports-2021-103984 HIIT и мястото му в подобряването на здравето Ползите от високоинтензивните тренировки са много, но доскоро нямаше научни доказателства, че те се простират и извън сферата на физическото. Разбира се, всеки човек, който е тренирал някога, ще ви каже, че се е чувствал по-добре, че „му се е изчистила главата“ и други предпочитани фрази. В науката обаче анекдотичните наблюдения могат да ни служат само за ориентир. От друга страна, когато говорим за метаанализ, нещата стоят по съвсем различен начин. Днес ще разгледаме един от най-новите такива в сферата на спорта и менталното здраве. Както знаете, целта ми тук е да покажа колко е важно да не разделяме физическото от психическото и е хубаво, когато науката…
Визуализацията – най-силното оръжие на спортната психология
Всеки, който се е занимавал със спорт, е имал ситуации, в които просто всичко се получава. Ако играем баскетбол, топката влиза откъдето и да стреляме. Във футбола всеки финт се получава, всеки спринт е на правилното място. Тим Гроувър в книгата си „Неумолим: От добър до велик и неудържим”, Гроувър обяснява „зоната“ по следния начин:
„Всеки, който е изпитал страхотната сила на „Зоната“, ще ви каже, че тя е място на дълбоко спокойствие. Не е релаксираща или спокойна – това не е йога, а интензивен фокус. И щом сте там, нямате страх, нямате притеснения, нямате емоции. Правите това, за което сте дошли, и нищо не може да ви докосне.“
Колкото повече се движим, толкова по-добре се чувстваме
Голямата част от изследванията на влиянието на физическите упражнения е насочено към физиологичните промени. А когато става дума за психически такива, по-често говорим за социално-когнитивни промени, а не за емоционални. Изследването, което разглеждам в статията се фокусира именно върху емоционалния спектър и търси да отговори на въпроса „Как честотата на физическите упражнения влияе на настроението?“
Най-важният въпрос, на който спортната психология може да ви помогне да отговорите
Какво е спортната психология и как една млада наука може да ни помогне да си отговорим на най-важния въпрос, когато става дума за физическа активност?
Когато става дума за сила, не е нужно тренировката да те смачква, за да бъде ефективна…
В последните години все повече излизат на преден план тренировъчни програми, които не включват серии до отказ, а по-скоро разчитат на авторегулационни протоколи, при които трениращите никога не достигат до технически максимум. Метаанализ от 2021 г. се опитва да събере наличната литература по въпроса и да отговори дали тренировките до отказ са по-добри, когато става дума за сила, хипертрофия и експлозивност.