Представете си следното: 6 ч. сутринта е и алармата се включва. Знаете, че трябва да станете, за да бягате рано сутрин, но леглото ви е невъзможно топло и приканващо. „Ще бягам утре“, казвате си и се обръщате, за да поспите още един час. Утрешният ден настъпва, но през ума ви минава същата мисъл. Преди да се усетите, минава седмица, а бягането, което сте обещали на бъдещото си аз, не се е случило. Това е предизвикателството на темпоралния Аз. Нашето настоящо и бъдещо Аз са в постоянен разговор – макар че понякога този разговор прилича повече на битка. Изборите, които правим днес, се отразяват в бъдещето, оформяйки човека, в който се превръщаме. Въпреки това често пренебрегваме бъдещото си Аз, третирайки го като непознато. В тази статия ще разгледаме как познаването на темпоралния ни Аз може да ни помогне в постигането на целите ни. Какво представлява темпоралният Аз? Темпоралният Аз се отнася…
Защо не можем да се справим с тревожността в спорта? Ролята на вторичните ползи
Да си поговорим за малко по-дълбока психология и за това защо често се самосаботираме, особено когато става дума за тревожността. А може ли всъщност сами да я търсим? В статията ще разберете малко повече за това какво са „вторичните ползи“, как да ги разпознаваме и осъзнаваме. Защото именно това е първата стъпка към това да се справим с тревожността, било то в спорта или живота.
Невидимата пропаст: Защо се представяме по-добре в тренировките, отколкото в деня на състезанието
Нека си представим следната ситуация. Отдаден бегач на дълги разстояния се справя чудесно в тренировките си. Темпото се увеличава, пулсът остава същия. Интервалните тренировки минават чудесно, а възстановяването също е на ниво. Въпреки това, когато дойде моментът на състезанието, нещо се обърква. Условията вече не са контролирани и нашият състезател се изправя пред нещо, което пречи дори и най-добрите – фактът, че често спостисите се представят по-лошо в състезателния ден, отколкото в тренировките. В тази статия ще разкажа малко за причините за това несъответствие и ще предложа стратегии, които да помогнат на атлетите, било то професионални или непрофесионлани, да преодолеят разликата между представянето си в тренировките и състезанията, за да постигнат своя пълен потенциал. Нека започнем с факторите, които влияят на представянето ни по време на състезание и по-точно, на намаляването на формата ни: Един от основните фактори, допринасящи за разликата в представянето, е огромното напрежение, което идва със състезанието….
Как правилно да използваме на силата на ума в спорта? Ролята на асоциативното и дисоциативното мислене
Психологията е от решаващо значение в спорта, особено за отдадените спортисти. Спортната психология набляга на две основни когнитивни стратегии за умствена тренировка: асоциативно и дисоциативно мислене.
Асоциативното мислене се фокусира върху вътрешните сигнали и мислите, свързани с представянето, като предлага прецизност, контрол и незабавна обратна връзка – от съществено значение за спортовете, в които грешките имат малко място за корекция. Дисоциативното мислене, което премества вниманието от вътрешните усещания към външните стимули, е от ключово значение за спортовете за издръжливост, като помага на атлетите да се справят с дългосрочния дискомфорт и психическата умора.
Тази дихотомия подчертава значението на адаптирането на психичните стратегии към спорта и индивидуалната психика. Асоциативното мислене е ценно в спортове, изискващи фино настроени техники и интензивна концентрация, докато дисоциативното мислене помага да се издържат физическите натоварвания чрез разсейване, като например фокусиране върху публиката или вътрешна визуализация.
Балансирането на тези методи може да отключи пълния потенциал на спортиста, като превърне обикновените постижения в необикновени. И двете когнитивни стратегии са жизненоважни, тъй като балансираният и стратегически ум често е ключът към допълнителни спортни успехи.
Разкриване на връзката между саморазговора, емоционалната интелигентност и стреса при бегачите
Проучване с участието на 1071 бегачи, проведено от Borrajo, E., Calvete, E., & Urquijo, I. (2024), разкрива феномена на негативния саморазговор при спортисти, по-специално бегачи, като представя ролята на емоционалната интелигентност и възприетия стрес като потенциални обяснителни фактори. Изследователите установяват, че по-високият възприеман стрес действително корелира с повишената вероятност за негативно саморазправяне. Въпреки това те откриват, че по-високата емоционална интелигентност служи като защитен слой, който смекчава негативните мисли. Проучването предполага, че психологическото обучение, насочено към управление на стреса и емоциите, трябва да бъде неразделна част от режима на спортистите и може да повлияе дълбоко на представянето и цялостното преживяване.
Да се усмихваме, за да бягаме по-добре? Изненадващата връзка между изражението на лицето и икономията при бягане
Проучване на Brick, McElhinney, & Metcalfe (2018) изследва въздействието на изражението на лицето върху физическото представяне, особено по време на бягане. Изследователите установяват, че съзнателната усмивка може потенциално да подобри представянето на спортиста чрез намаляване на възприеманото усилие и подобряване на икономичността на движението. Това произтича от факта, че усмивката може да инициира каскада от положителни реакции в организма, като потенциално облекчава психическия стрес и внася радост в ежедневието ни. От друга страна, се оказва, че мръщенето има обратното въздействие, като увеличава усещането за усилие и физиологичната активация.
Невидимото състезание: как да използваме напрежението, за да подобрим психическата си устойчивост
В проучване, публикувано в Journal of Applied Sport Psychology, се изследва „тренировката за напрежение“ и как тя може да подготви по-добре спортистите за интензивни състезания. Проучването разкрива, че прилагането на напрежението в тренировъчните процедури може да предложи прозрения за подобряване на физическото представяне и управление на стреса. Ключовите аспекти на ефективното прилагане на натоварването включват дългосрочни последици, психологическа симулация и балансирана интензивност. Този подход не само подготвя любителите за стреса на състезанията, но и предоставя житейски умения за управление на стреса извън атлетиката. По същество изследването насърчава атлетите да приемат напрежението като жизненоважен инструмент за подобряване на физическата и психическата сила.
Как стресът влияе на риска от травми и какво можете да направите по въпроса
Дори ако сте спортист, фитнес ентусиаст или просто се опитвате да останете активни, контузиите могат да бъдат неприятно препятствие. В тази статия ще обсъдим връзката между стреса и риска от травми, за да разберете как психологическите аспекти могат да повлияят на вашето здраве.
В тази статия ще се запознаем с модела „Стрес и травми“, за да разберем по-добре връзката между стреса и риска от травми. Ще разгледаме и практическите стъпки, които можете да предприемете, за да се справите със стреса, да подобрите психическата устойчивост и в крайна сметка да намалите вероятността от травми, за да можете да продължите да се наслаждавате на любимите си дейности без излишни прекъсвания.
Трансформационно упражнение, „Кръстопътя на живота“
В практиката работим с много упражнения, особено, когато става дума за трансформационни процеси, които тепърва започват.
Едно от най-ефективните упражнения, които често давам на клиентите, които са в първите фази от трансформацията си, се нарича „Кръстопътят на живота“.
Може да го правите заедно с осъзната медитация, както е описано, а можете и да го разпишете в дневника си.
Пътят преди целта. Физическата активност и „Спортния Аз“ през погледа на психологическите перспективи
В романа си „Пътят на кралете“ Брандън Сандерсън използва една фраза, която въплъщава идеята, че процесът на постигане на целта е по-важен от самата нея – „пътят преди целта“. Когато става въпрос за физическа активност, тази фраза е особено актуална, тъй като ни насърчава да се съсредоточим върху преживяванията и личностното израстване, които придобиваме по пътя на подготовката и всекидневната физическа активност, а не просто да се стремим към постигането на определен резултат, след който да не знаем какво да правим.