Проучване с участието на 1071 бегачи, проведено от Borrajo, E., Calvete, E., & Urquijo, I. (2024), разкрива феномена на негативния саморазговор при спортисти, по-специално бегачи, като представя ролята на емоционалната интелигентност и възприетия стрес като потенциални обяснителни фактори. Изследователите установяват, че по-високият възприеман стрес действително корелира с повишената вероятност за негативно саморазправяне. Въпреки това те откриват, че по-високата емоционална интелигентност служи като защитен слой, който смекчава негативните мисли. Проучването предполага, че психологическото обучение, насочено към управление на стреса и емоциите, трябва да бъде неразделна част от режима на спортистите и може да повлияе дълбоко на представянето и цялостното преживяване.
Да се усмихваме, за да бягаме по-добре? Изненадващата връзка между изражението на лицето и икономията при бягане
Проучване на Brick, McElhinney, & Metcalfe (2018) изследва въздействието на изражението на лицето върху физическото представяне, особено по време на бягане. Изследователите установяват, че съзнателната усмивка може потенциално да подобри представянето на спортиста чрез намаляване на възприеманото усилие и подобряване на икономичността на движението. Това произтича от факта, че усмивката може да инициира каскада от положителни реакции в организма, като потенциално облекчава психическия стрес и внася радост в ежедневието ни. От друга страна, се оказва, че мръщенето има обратното въздействие, като увеличава усещането за усилие и физиологичната активация.
Невидимото състезание: как да използваме напрежението, за да подобрим психическата си устойчивост
В проучване, публикувано в Journal of Applied Sport Psychology, се изследва „тренировката за напрежение“ и как тя може да подготви по-добре спортистите за интензивни състезания. Проучването разкрива, че прилагането на напрежението в тренировъчните процедури може да предложи прозрения за подобряване на физическото представяне и управление на стреса. Ключовите аспекти на ефективното прилагане на натоварването включват дългосрочни последици, психологическа симулация и балансирана интензивност. Този подход не само подготвя любителите за стреса на състезанията, но и предоставя житейски умения за управление на стреса извън атлетиката. По същество изследването насърчава атлетите да приемат напрежението като жизненоважен инструмент за подобряване на физическата и психическата сила.
Как стресът влияе на риска от травми и какво можете да направите по въпроса
Дори ако сте спортист, фитнес ентусиаст или просто се опитвате да останете активни, контузиите могат да бъдат неприятно препятствие. В тази статия ще обсъдим връзката между стреса и риска от травми, за да разберете как психологическите аспекти могат да повлияят на вашето здраве.
В тази статия ще се запознаем с модела „Стрес и травми“, за да разберем по-добре връзката между стреса и риска от травми. Ще разгледаме и практическите стъпки, които можете да предприемете, за да се справите със стреса, да подобрите психическата устойчивост и в крайна сметка да намалите вероятността от травми, за да можете да продължите да се наслаждавате на любимите си дейности без излишни прекъсвания.
Трансформационно упражнение, „Кръстопътя на живота“
В практиката работим с много упражнения, особено, когато става дума за трансформационни процеси, които тепърва започват.
Едно от най-ефективните упражнения, които често давам на клиентите, които са в първите фази от трансформацията си, се нарича „Кръстопътят на живота“.
Може да го правите заедно с осъзната медитация, както е описано, а можете и да го разпишете в дневника си.
Пътят преди целта. Физическата активност и „Спортния Аз“ през погледа на психологическите перспективи
В романа си „Пътят на кралете“ Брандън Сандерсън използва една фраза, която въплъщава идеята, че процесът на постигане на целта е по-важен от самата нея – „пътят преди целта“. Когато става въпрос за физическа активност, тази фраза е особено актуална, тъй като ни насърчава да се съсредоточим върху преживяванията и личностното израстване, които придобиваме по пътя на подготовката и всекидневната физическа активност, а не просто да се стремим към постигането на определен резултат, след който да не знаем какво да правим.
Как да тренираме хората и себе си отвъд процентите и таблиците с помощта на психологията?
нещо като Светия Граал на спортната психология. Много е лесно да кажем, че дисциплината е по-важна, аз самият съм го правил. Но мотивацията е нещо, което не можем да пренебрегнем. Една от най-силните модерни теории за мотивацията е тази за самоопределянето, която разглежда конструкта не като бинарен и дихотомен (вътрешна и външна мотивация), а като континиум. За всичко това ще си поговорим напред в статията, но засега нека да видим какво представлява изследването, която я провокира.
Контузиите в спорта и психологическата им перспектива
Контузиите представляват интересен феномен в областта на спортната психология. Осъзнавам, че само човек, който се занимава с психологическата страна на спорта може да започне статия за контузиите с това изречение, но като се има предвид честотата и последиците, които имат за професионалните и непрофесионалните спортисти и техните треньорите, те определено заслужават отделна внимание. Началото Проучванията, свързани с травмите в спорта от психологическа гледна точка, започват през 70-те години на миналия век. Едва през 80-те години на ХХ век се определят три насоки на изследване: Психологическата уязвимост като рисков фактор за травми Влияние на минали травми на спортиста Емоционална реакция след травмата По този повод ще се съсредоточа върху последното – емоционалните реакции след травма и как можем да се намесим на психологическо ниво, за да контролираме въздействието им върху процеса на рехабилитация. Ролята на стреса Изглежда доста очевидно, че травмите ще повлияят на емоционалното състояние на спортиста, което ще доведе…
По-добрият начин за поставяне на цели
Неслучайно пиша този текст в началото на годината. Както всички знаем, това е времето, когато хората опитват най-силно да изпълняват новогодишните си обещания. Както също знаем, хората обикновено не успяват да постигнат новогодишните си обещания. И тук няма да се измъкна с обичайното “значи не си го искал достатъчно”. Поставянето и изпълнението на целите са нещо, което не се случва интуитивно при повечето хора. И именно за това има инструменти, които да ни помогнат за това. Именно за няколко такива ще стане дума в следващата статия. Ще пиша за спорта, разбира се, но нека бъде ясно, че принципите са принципи, защото важат не само за една модалност. Защо не SMART? Вече съм писал статия защо SMART моделът не е достатъчен. Можете да си я припомните, но в нея основно говорим за това, че хората не могат да си отговорят на въпроса “Защо”. И преди да си помислите защо смесвам психологически…
Самоконтролът като изчерпаем, но възстановим ресурс
Ако трябва да обобщя изводите от статията, те ще се сведат до едно изречение. Не пренебрегвайте психологическите аспекти на физическите програми. Независимо дали сте треньор, атлет, любител или просто човек, които иска да започне и да продължи да се движи активно. Философията ми за тренировки винаги се е свеждала до това човек да започне леко и да напредва бавно. Със самоконтролът нещата са същите. Ако в една тренировъчна програма се вложат механизми за подобряване на самоктрола и за презареждане на егото, половината работа вече е свършена. Най-малкото, защото когато обръщаме внимание на една модалност, ние я обективизираме. А щом нещо е обективизирано, то може да бъде манипулирано и подобрявано.