Психолог за тревожност | КПТ подход

Тревожността не е дефект. Тя е сигнална система , същата, която е помогнала на предците ни да оцелеят. Проблемът не е, че я имаш. Проблемът е, когато тя се задейства в ситуации, в които няма реална опасност , и ти реагираш, все едно има.

Казвам се Владимир Новков. Аз съм спортен и социален психолог с магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ и работя с хора, при които тревожността е станала пречка , на работата, в спорта, в живота. Използвам когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), REBT и стоическа философия , не за да „премахна“ тревожността (това нито е възможно, нито е желателно), а за да ти помогна да разбереш какво я задвижва и как да реагираш различно.

Какво е тревожността и защо не е враг

Тревожността е еволюционен механизъм. Когато предците ни са чували шум в храсталака, тялото им е реагирало мигновено , ускорен пулс, стегнати мускули, фокусирано внимание. Тази реакция ни е спасявала от хищници. Проблемът е, че същата реакция се задейства и когато отваряш имейл от шефа, когато излизаш на старта или когато мислиш какво ще стане утре.

Тялото не прави разлика между истинска опасност и въображаема. За мозъка „може да ме уволнят“ и „тигър в храсталака“ предизвикват почти идентичен физиологичен отговор. Разликата е, че тигърът е реален, а мисълта за уволнението е предположение , често подхранвано от когнитивни изкривявания.

Целта не е да премахнем тревожността. Целта е да научим мозъка да прави разлика между сигнал и шум. Когато тревожността ти казва „подготви се“ , слушай я. Когато ти казва „ще стане нещо ужасно и не можеш да го спреш“ , оспорвай я.

КПТ моделът на тревожността

Когнитивно-поведенческата терапия е най-изследваният и доказан подход за работа с тревожност. Моделът е прост: не ситуацията причинява тревожността , а интерпретацията на ситуацията.

Ситуация: Шефът ти праща имейл „Можем ли да поговорим утре?“

Интерпретация А (тревожна): „Ще ме уволни. Направил съм нещо лошо. Сигурно е заради проекта миналата седмица.“
Емоция: Паника, безсъние, стомашни проблеми.

Интерпретация Б (реалистична): „Иска да обсъдим нещо. Може да е за новия проект. Ще видя утре.“
Емоция: Лек дискомфорт, любопитство.

Същата ситуация. Различна интерпретация. Коренно различна емоционална реакция. Това е основният принцип на КПТ, заложен от Aaron Beck (1976) , бащата на когнитивната терапия. Ние не работим с емоцията директно , работим с мисълта, която я поражда.

Когнитивните изкривявания зад тревожността

Тревожните хора не са „слаби“ или „прекалено чувствителни“. Те имат специфични мисловни модели , когнитивни изкривявания , които систематично надценяват заплахата и подценяват способността им да се справят. Ето най-честите:

В работата си идентифицираме кои от тези модели са активни при теб и ги заменяме с по-реалистични, по-функционални мисли. Не позитивно мислене. Не „всичко ще е наред“. А точно мислене , претегляне на доказателствата, оценка на вероятностите, фокус върху контролируемото.

Тревожност при спортисти vs. в ежедневието

Като спортен психолог, работя с тревожност и в двата контекста. Механизмите са идентични , разликата е в ситуацията:

При спортисти: Тревожност преди състезание, страх от провал, „choking“ под натиск, перфекционизъм в тренировките, руминация след загуба. Спортистът катастрофизира резултата: „Ако не бягам под X минути, значи тренировките ми са напразни.“ Черно-бяло мислене в чист вид.

В ежедневието: Тревожност на работното място, преди важна среща, при вземане на решения, в социални ситуации. Мениджърът катастрофизира имейла от шефа. Предприемачът чете мисли на инвеститорите. Родителят смята, че „грешна“ стъпка ще навреди на детето завинаги.

Инструментите са едни и същи. КПТ техниките за когнитивно преструктуриране работят и на старта, и в офиса. Стоическата дихотомия на контрола е мощна и за маратонеца преди км 35, и за мениджъра преди тримесечния отчет.

Конкретни техники, които използвам

Не работя абстрактно. Всяка сесия включва конкретни техники, които можеш да приложиш между сесиите:

Стоическият подход към тревожността

Стоиците са разбрали нещо за тревожността хиляди години преди КПТ. Епиктет, бивш роб, превърнал се в един от най-влиятелните философи, е казал: „Не нещата ни обезпокояват, а нашите преценки за нещата.“

Това е същата идея като когнитивния модел на Beck , с 2000 години преднина. Не ситуацията причинява тревожността. Нашата интерпретация я причинява.

В работата си комбинирам стоически техники с КПТ:

• Premeditatio malorum , съзнателно визуализиране на най-лошия сценарий. Не за да се изплашиш, а за да осъзнаеш, че дори най-лошото е поносимо. Парадоксално, това намалява тревожността.
• Дихотомия на контрола , фокус върху действието, не върху резултата. Не контролираш дали ще те наемат , контролираш подготовката за интервюто.
• Вечерна рефлексия , дневно преразглеждане на деня: какво направих добре, какво мога да подобря, какво е извън моя контрол. Структурирана практика, не руминация.

За кого работя

Работя с хора, при които тревожността е пречка , но не е клинична диагноза:

• Спортисти , тревожност преди състезания, страх от провал, перфекционизъм в тренировките, руминация след загуба
• Предприемачи и мениджъри , стрес при вземане на решения, перфекционизъм, невъзможност да „изключиш“
• Активни хора , тревожност, която пречи на тренировките, мотивацията или ежедневното функциониране
• Хора с перфекционизъм , „трябва да бъда перфектен“ → хроничен стрес → прокрастинация → тревожност → повече перфекционизъм

Работя онлайн с клиенти от цяла България , София, Пловдив, Варна, Бургас , и с българи в чужбина.

Формати и цени

Плащането се извършва онлайн при записване.

Често задавани въпроси

Как да се справиш с тревожността: Следваща стъпка

---

Свързани: Личностно развитие | Спортен психолог | Психолог София | Когнитивни изкривявания | КПТ | Стоицизъм