Тревожността не е състояние, което е чуждо на хората, активност занимаващи се със спорт. Даже може да се каже, че тя е постоянен спътник. Пеперудите в стомаха преди голямо състезание, неспокойните нощи преди тежка тренировка и притеснението за това как бихте се справили са нормални неща. Няма да лъжа, че нощите преди важно състезание, а и дори преди някаква по-предизвикателна тренировка, не са ми от най-спокойните. Начини за справяне с тревожността – много, това е един от най-засегнатите аспекти в психологията, било тя спортна или не. Но както и с храненето и общата физическа активност, ако нещата бяха толкова прости, щеше да е лесно. В днешната статия ще навлезем малко по-дълбоко в дебрите на тревожността и ще си поговорим за вторичните ползи от нея. В края ѝ ще знаете малко повече за това как хората се самосаботират и защо всъщност се случва това.

Какво означава “вторични ползи”?

В психологията вторичните ползи се отнасят до непредвидените ползи или предимства, които човек може да извлече от даден проблем или разстройство. Тези ползи могат да бъдат психологически, социални или емоционални и често засилват устойчивостта на проблема, дори когато той оказва отрицателно въздействие върху живота на човека.

Вторичните ползи често са неосъзнати, което означава, че лицето може да не разбира или още по-малко да търси скритите ползи, които получава от своя проблем. Това може да направи трудно идентифицирането и справянето с вторичните ползи без помощта на специалист по психично здраве.

При спортистите тревожността може да се прояви по различни начини, като например треперене преди състезание, притеснения за представянето или общо безпокойство. Тези симптоми не са приятни, но те могат да бъдат придружени и от вторични ползи, които неволно засилват тревожността. Някои често срещани примери включват:

1. Избягване на отговорност: Спортистът може несъзнателно да използва тревожността като начин да избегне поемането на пълна отговорност за своето представяне. Като приписва лошите резултати на тревожността, той може да се чувства по-малко отговорен за усилията си в тренировките и в деня на състезанието.

2. Търсене на внимание и подкрепа: Тревожността може да предизвика загриженост и подкрепа от страна на треньори, съотборници и близки. Спортистът може несъзнателно да разчита на това внимание и подкрепа, намирайки утеха в грижите и разбирането, които получава поради своята тревожност.

3. Поддържане на контрол: Парадоксално, но съсредоточаването върху тревожността може да осигури на спортиста чувство за контрол върху психическото му състояние. Като насочват енергията си към управление на тревожността, те могат да почувстват по-голямо чувство за контрол, дори ако самата тревожност е вредна.

4. Оправдаване на слабите резултати: Тревожността може да послужи като удобно обяснение за слаби резултати, позволявайки на спортиста да припише слабите резултати на своето психическо състояние, вместо да се изправи срещу други потенциални фактори, като например неадекватно обучение или подготовка.

Макар че тези вторични ползи могат да осигурят временно облекчение или комфорт, в крайна сметка те възпрепятстват способността на спортиста да управлява ефективно своята тревожност и да разгърне пълния си потенциал. Разчитайки на вторичните ползи, спортистите могат да избегнат разглеждането на първопричините за своята тревожност, да не развият важни умения за справяне и да пропуснат възможности за истински растеж и подобрение. Освен това постоянният цикъл на тревожност и вторични ползи може да доведе до самоизпълняващо се пророчество, при което представянето на спортиста продължава да страда, засилвайки зависимостта му от тревожността като патерица. В дългосрочен план този модел може да подкопае самочувствието, да попречи на развитието на уменията и да попречи на спортиста да изпита истинската радост и удовлетворение от своя спорт.

Натиснете, за да направите кратък тест, който да ви даде представа изпитвате ли вторични ползи от тревожност, свързана със спорта

– Смятате ли, че разчитате на тревожността като начин да избегнете поемането на пълна отговорност за представянето си?
– Усещате ли, че тревожността ви предизвиква допълнително внимание и подкрепа от страна на треньори, съотборници или близки?
– Фокусирането върху справянето с тревожността ви дава ли ви чувство за контрол, дори ако самата тревожност е вредна?
– Случвало ли се е да си обяснявате лошото си представяне с тревожността си, а не с други фактори, като например тренировки или подготовка?

Ако сте отговорили с „да“ на някой от тези въпроси, възможно е да изпитвате вторични ползи от тревожността си. Разпознаването на тези скрити ползи е първата стъпка към справянето с тях и разработването на по-здравословни механизми за справяне.

Как да се справим с вторичните ползи и

Разпознаването и справянето с вторичните придобивки е от решаващо значение за атлетите, които се стремят да управляват ефективно своята тревожност. В следващия параграф можете да прочете за няколко стратегии, които аз самият ползвам с моите клиенти, когато става дума за управление на тревожността в спорта. Кликнете стрелките, за да минете през различните стратегии. И да, последната е именно работата със специалист, защото много често хората сме слепи за собствените си проблеми, а сме още повече склонни да се самозалъгваме, когато става дума за тях.

Атлетите са изправени пред множество предизвикателства в стремежа си към високи постижения, като тревожността е често срещано препятствие. Разбирането на един сложен аспект като вторичните ползи, позволява на спортистите да предприемат активни стъпки, за да се освободят от този цикъл и да отключат пълния си потенциал.

И в крайна сметка, добре е да помним, че напредъкът не винаги е линеен. По пътя може да има неуспехи, но всяко предизвикателство представлява възможност за изграждане на устойчивост и психическа сила. Приемете процеса, празнувайте успехите си и се осланяйте на системата си за подкрепа, когато е необходимо.