Нека си представим следната ситуация. Отдаден бегач на дълги разстояния се справя чудесно в тренировките си. Темпото се увеличава, пулсът остава същия. Интервалните тренировки минават чудесно, а възстановяването също е на ниво. Въпреки това, когато дойде моментът на състезанието, нещо се обърква. Условията вече не са контролирани и нашият състезател се изправя пред нещо, което пречи дори и най-добрите – фактът, че често спостисите се представят по-лошо в състезателния ден, отколкото в тренировките. В тази статия ще разкажа малко за причините за това несъответствие и ще предложа стратегии, които да помогнат на атлетите, било то професионални или непрофесионлани, да преодолеят разликата между представянето си в тренировките и състезанията, за да постигнат своя пълен потенциал.

Нека започнем с факторите, които влияят на представянето ни по време на състезание и по-точно, на намаляването на формата ни:

1. Напрежението

Един от основните фактори, допринасящи за разликата в представянето, е огромното напрежение, което идва със състезанието. В деня на състезанието спортистите се изправят не само срещу своите противници, но и срещу очакванията на треньорите, съотборниците и феновете или семействата си. Това напрежение може да доведе до повишени нива на стрес, което може да повлияе негативно на представянето. Проучване, проведено от Baumeister (1984), установява, че повишеното самосъзнание и тревожност по време на състезание могат да доведат до „задушаване“ под напрежение, водещо до незадоволително представяне.

Напрежението може да се прояви по различни начини, като повишена сърдечна честота, мускулно напрежение и негативен вътрешен диалог. Тези физиологични и психологически реакции могат да нарушат фокуса на спортиста, вземането на решения. Може да накарат човек да не следва стратегията си за хранене, когато става дума за състезания на дълги разстояния или да не изпълнява указанията на треньора си, ако е част от отбор. Освен това, страхът от провал и желанието да се отговори на очакванията могат да създадат парализиращ ефект, карайки спортистите да играят консервативно и да избягват поемането на рискове, които иначе биха поели по време на тренировките. Зад едно състезание, каквото и да е то, стоят много часове подготовка и много жертви, които понякога са ставали и за сметка на близките. Страхът от това жертвите да не се оправдаят, може да е много силен психологически инструмент. 

2. Липса на психическа подготовка

Въпреки че физическата подготовка е от решаващо значение, психическата подготовка е еднакво важна за успеха. Много атлети се фокусират единствено върху усъвършенстването на техническите си умения и пренебрегват психологическите аспекти на своя спорт. Техники за психическа подготовка, като визуализация, поставяне на цели и позитивен вътрешен диалог, могат да помогнат на спортистите да развият силен манталитет и да се справят с предизвикателствата на състезанието. Изследване на Orlick и Partington (1988) установява, че олимпийските спортисти, които са използвали стратегии за психическа подготовка, са били по-склонни да се представят най-добре в ситуации на високо напрежение.

Неадекватната психическа подготовка може да доведе до редица проблеми, като липса на увереност, тревожност и трудности при поддържането на фокус. Спортистите, които не практикуват психически умения, могат да се окажат лесно разсеяни от външни фактори, като шум от тълпата или представянето на техните противници. Те също така могат да имат трудности да се възстановят от неуспехи или грешки, позволявайки на негативните мисли и емоции да повлияят на представянето по време на цялото състезание.

3. Претренираност и умора

Друг фактор, който може да допринесе за незадоволителното представяне в мачовете, е претренирането и физическата умора. Когато спортистите се натоварват прекалено много по време на тренировките без адекватна почивка и възстановяване, те рискуват да се претоварят и да се контузят. Претренирането може да доведе до намалена мотивация, нарушена когнитивна функция и намалено физическо представяне (Kreher & Schwartz, 2012).

Умората, както физическа, така и психическа, може значително да повлияе на способността на спортиста да се представи най-добре по време на мачовете. Пренатоварените мускули може да нямат необходимата сила и издръжливост, докато психическата умора може да доведе до лоши решения и забавено време за реакция. Спортистите, които не дават приоритет на почивката и възстановяването, може да се окажат неспособни да поддържат високи нива на представяне през цялото необходимо време за това, особено в спортове, които изискват продължително усилие.

4. Непозната среда и условия

Спортистите могат също да се затруднят и поради непозната среда и условия. Тренировките често се провеждат в контролирана среда, с постоянни повърхности, осветление и метеорологични условия. Въпреки това, мачовете могат да представят различни променливи, като различни настилки на корта, неблагоприятно време или враждебна публика. Проучване на Koning (2011) установява, че домакинското предимство играе значителна роля в спортното представяне, като спортистите често се представят по-добре в позната обстановка.

Адаптирането към нова среда и условия може да бъде предизвикателство за спортистите, тъй като изисква от тях да коригират своите техники, стратегии и психически подход. Например, тенисист, свикнал да играе на клей кортове, може да се затрудни, когато се състезава на трева, тъй като топката отскача и се движи по различен начин. По подобен начин, футболен отбор, играещ гостуващ мач на стадион с враждебна публика, може да се затрудни да запази самообладание и да се придържа към своя игрови план.

След като разгледахме основните причини, които могат да обяснят защо се представяме по-добре по време на тренировки, отколкото в състезателния ден, да видим и какво можем да направим по въпроса

Стратегии за подобряване на представянето в мачовете:

2. Приоритизирайте почивката и възстановяването:

• Осигурете адекватен сън и поддържайте балансирана, питателна диета, за да подпомогнете физическото и психическото възстановяване.
• Включете методи за активно възстановяване, като упражнения с ниска интензивност или йога, за да насърчите отпускането на мускулите и да намалите стреса.
• Планирайте редовни дни за почивка и избягвайте претренирането, като следите нивата на физическа и психическа умора.

3. Симулирайте състезателни условия по време на тренировките:

• Изложете се на различни състезателни сценарии, като игра срещу противници с различен стил или в различна среда. 
• Тренирайте под напрежение, като създавате ситуации, подобни на игра, или участвате в тренировъчни мачове.
• Работете с треньори и съотборници, за да създадете предизвикателни и реалистични тренировки, които наподобяват изискванията на истинските мачове.
• Направете поне няколко тренировки в среда, близка до състезателната (време от деня, атмосферни условия и т.н.)

4. Създайте си рутина:

• Създайте последователна предсъстезателна рутина, която включва физическа загрявка, психическа подготовка и техники за релаксация.
• Използвайте тази рутина, за да ви помогне да преминете от тренировъчната модалност към състезателната, като се съсредоточите върху настоящия момент и поставената задача.
• Адаптирайте рутината си според нуждите въз основа на специфичните изисквания на всеки мач и средата, в която ще се състезавате.

Литература:

Baumeister, R. F. (1984). Choking under pressure: Self-consciousness and paradoxical effects of incentives on skillful performance. Journal of Personality and Social Psychology, 46(3), 610-620.

Kellmann, M. (2010). Preventing overtraining in athletes in high-intensity sports and stress/recovery monitoring. Scandinavian Journal of Medicine & Science in Sports, 20(s2), 95-102.

Koning, R. H. (2011). Home advantage in professional tennis. Journal of Sports Sciences, 29(1), 19-27.

Kreher, J. B., & Schwartz, J. B. (2012). Overtraining syndrome: A practical guide. Sports Health, 4(2), 128-138.

Orlick, T., & Partington, J. (1988). Mental links to excellence. The Sport Psychologist, 2(2), 105-130.

Vealey, R. S., & Greenleaf, C. A. (2006). Seeing is believing: Understanding and using imagery in sport. In J. M. Williams (Ed.), Applied sport psychology: Personal growth to peak performance (4th ed., pp. 247-283). Mountain View, CA: Mayfield.