Дихотомия на контрола или как да спрем да се тревожим за нещата, които не зависят от нас
Дихотомията на контрола: златният ключ на Епиктет Дихотомия (от гръцки: διχοτομία , „разделяне на две“) означава разделение на нещо […]
Дихотомията на контрола: златният ключ на Епиктет Дихотомия (от гръцки: διχοτομία , „разделяне на две“) означава разделение на нещо […]
Тази статия е част от поредицата за когнитивни изкривявания , систематични грешки в мисленето, които засягат всеки от нас,
Случвало ли Ви се е да влезете в залата или да обуете маратонките с ясно разписан план и железен ентусиазъм, само за да усетите как всичко се срива при първото малко отклонение? Може би сте пропуснали една серия, не сте достигнали желаните километри, или пък кантарът не е показал точно това, което сте очаквали. И изведнъж, от героя на собствената си спортна история, се превръщате в „пълен провал“. Ако този сценарий Ви звучи познато, то вероятно сте попаднали в коварния капан на черно-бялото мислене, известно още като мислене тип „всичко или нищо“.
Илюзията за равното време „Всеки има едни и същи 24 часа в денонощието.“ Колко пъти сте чували тази фраза?
Тази статия е част от поредицата за когнитивни изкривявания , систематични грешки в мисленето, които засягат всеки от нас,
Случвало ли ви се е да се чувствате сякаш сте напълно изчерпани? Не просто физически уморени след тежка тренировка,
Замисляли ли сте се защо спринтьорите изглеждат толкова експлозивни и съсредоточени, докато ултрамаратонците проявяват спокойно, но непреклонно постоянство? Този контраст в подхода подчертава огромното разнообразие на психологическите изисквания в различните спортове. Тук идва на помощ Континуумът на интензивност-устойчивост – рамка, която помага на спортисти, треньори и спортни психолози да разберат и адресират специфичните ментални предизвикателства в разнообразни спортни дисциплини.
Представете си следното: 6 ч. сутринта е и алармата се включва. Знаете, че трябва да станете, за да бягате
Да си поговорим за малко по-дълбока психология и за това защо често се самосаботираме, особено когато става дума за тревожността. А може ли всъщност сами да я търсим? В статията ще разберете малко повече за това какво са „вторичните ползи“, как да ги разпознаваме и осъзнаваме. Защото именно това е първата стъпка към това да се справим с тревожността, било то в спорта или живота.
Нека си представим следната ситуация. Отдаден бегач на дълги разстояния се справя чудесно в тренировките си. Темпото се увеличава,