Когато се лъжем сами: сравнение между субективна скорост на хранене и обективно измерване

white-mug-on-red-background-2916450

Разгледано изследване: Woodward, E., Haszard, J., Worsfold, A., & Venn, B. (2020). Comparison of Self-Reported Speed of Eating with an Objective Measure of Eating Rate. Nutrients12(3), 599.

Изследванията показват, че по-бавните темпове на хранене помагат за ограничаването на общия енергиен прием, благодарение на действието си върху хормоните на глада. Наистина, бързото ядене се свързва с по-висок енергиен прием и съответно – с невъзможност за ефективен контрол на теглото. Проблемът е, че на този етап няма научни данни за това какво реално представлява „бавното ядене“. Именно това се опитва да измери настоящото изследване.

Ключови точки:

  • 78 изследвани лица са попитани следния въпроси: „По скалата от 1 до 5 (много бавно до много бързо), колко бързо мислите, че ядете?“.
  • След това времето на храненето на всяко лице е било измерено с хронометър.
  • На изследваните лица са били сервирани три балансирани ястия от по 550 грама всяко
  • Обективната мярка за измерване на скоростта за хранене е била изядени грамове на минута (гр/мин)

Резултати:

  • Около половината от изследваните лица са се самоопределили като бързи или много бързо хранещи се;
  • На групово ниво се наблюдават съответствия между субективното и обективното измерване на скоростта на хранене, т.е. групите на самоопределилите се като бързо хранещи се, наистина са се хранили по-бързо;

На индивидуално ниво обаче обективното измерване на скоростта на хранене е била разпределена между различни скорости, което означава, че лицата поотделно не са били особено добри в оценката;

Графика на сравнението между субективното (хоризонтално) и обективното (вертикално) измерване на скоростта на хранене.

Интерпретация:

Настоящото изследване за пореден път показва, че хората сме склонни към самозаблуда, независимо да ли става дума за хранене, мисли, навици или действия. Хубавото е, че за затова има много лесно решение и то се нарича обективно измерване. Резултатите от горното изследване ни интересуват много повече на индивидуално ниво, защото психолозите и личните треньори работят основно именно на тази основа. Как можем да помогнем на себе си и на клиентите и приятелите си да се справят по-добре?

  • Хранете се осъзнато. Замисляйте се върху всяка хапка и се фокусирайте върху осъзнаването ѝ;
  • Водете си дневник на храненето. Записването автоматично повишава осъзнаването;
  • Засичайте времето за хранене и се опитвайте всеки път да го увеличавате с малко;
  • Избирайте храните, които се ядат по-бавно. Това за всеки е различно, има хора, които ядат месо по-бавно, а други – супи;

И най-важно: Не вярвайте много на субективната си преценка за това колко и как ядете, особено ако обективните показатели говорят друго.