Кой вид физическо натоварване е по-добър за справяне със стреса?

A running person on a sunset in rest

Разгледано изследване: Lukáš Chovanec & Peter Gröpel (2020): Effects of 8-week endurance and
resistance training programmes on cardiovascular stress responses, life stress and coping, Journal
of Sports Sciences, DOI: 10.1080/02640414.2020.1756672

На този етап вече е ясно, че физическото натоварване влияе положително върху стреса, включително върху предотвратяването на заболявания, свързани с него, както и върху психичното здраве на човек като цяло. Физическата активност е едно от нещата, които всеки човек може да предприеме в хода на личностната си трансформация. Все още повечето изследвания обаче са се фокусирали основно върху аеробните упражнения като тичане или колоездене, а сравнително малко е информацията за силовите тренировки. А още по-малко са изследванията, които сравняват ефектите от двете. Така че не е ясно дали силовите тренировки имат подобен ефект върху психиката на човек както аеробните. Настоящото изследване опитва да запълни точно тази празнина в научното познание, като тества ефектите от аеробни и силови тренировъчни протоколи върху сърдечносъдовите реакции на стрес, субективните възприятия за стрес и копинг механизмите на изследваните лица.

Методи

  • Изследвани са 65 жени на средна възраст 21 години. Условието за участие е било жените да са здрави психически и физически, както и да нямат опит с тренировки през последната година преди изследването;
  • Изследваните лица са разпределени в три групи. Първата е преминала през 8-седмичен аеробен протокол, а втората – през 8-седмичен протокол със силови тренировки. Третата група е контролна.
Аеробният протокол се състои от редуващи се високо и нискоинтензивни упражнения

Силовият протокол се състои от тренировки на цялото тяло

  • За оценка на стреса е използвана скалата за Субективно възприятие на стреса на Коен, както и Въпросника за копинг ориентация на Карвър. В допълнение на това, участниците са били подложени на стрес протокол чрез софтуера iSense, за да се измери по-точно нивото на физиологичен стрес. Последният тест, на който са били подложени участниците, е измерване на аеробното здраве чрез 2 км. ходене.

Резултати и интерпретация

Резултатите от изследването показват, че и двата типа тренировки (аеробни и силови) са водели до повишаване на аеробното здраве (VoMax) без да има разлика между двете. И двата типа тренировки са повишили способността за възстановяване на тялото до базовия пулс. Освен това, участниците, които са били в една от двете групи за тренировки са съобщили по-малко субективно усещане за стрес в живота си като цяло. Учените не откриват различия в стратегиите за справяне между контролната група и трениращите.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че изследването върви със своите ограничения. На първо място, профилът на изследваните лица е доста тесен (млади, нетрениращи жени). Освен това, тестът за измерване на VoMax не е особено оптимален. Все пак, целта на изследователите е била по-скоро физиологичното и психологическото влияние на тренировките върху нетрениращи лица, но би било добре изследването да бъде повторено с по-разширен профил по отношение на пол, възраст, образование и клинична картина. Също така би представлявало интерес дали ефектите биха били същите при лица, които вече имат опит с тренировките.

Резултатите от изследването показват, че както аеробните тренировки, така и силовите могат да бъдат от полза за сърдечносъдовото и психическото здраве на човек, когато говорим за общо физическо състояние. Това е особено важно, защото хората са различни, имат различни предпочитания за физическа активност, а често напълно изключват една или друга модалност.

За треньорите това е още един знак, че е добре да се вслушват в желанията на клиентите си, а не да им налагат догматични тренировъчни програми.

Може да се замислим и че е добре двете модалности да се комбинират, за да се покрият всички възможни положителни страни на двата типа тренировки.

Можем и да се опитаме да извлечем и положителен извод от едно от ограниченията на изследването, а именно, че то е направено при нетрениращи лица. Става ясно, че започване на каквато и да е физическа активност може да доведе до положителна промяна в емоционалната нагласа на човек, което е още една причина за започване на тренировъчен протокол.


Ако статията ви е харесала, абонирайте се за блога чрез формуляра по-долу

[jetpack_subscription_form show_only_email_and_button=“true“ custom_background_button_color=“undefined“ custom_text_button_color=“undefined“ submit_button_text=“Абонирам се!“ submit_button_classes=“wp-block-button__link has-background has-red-background-color“ show_subscribers_total=“false“ ]

close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂