Един прост въпрос, който ще ви помогне да постигнете целите си в храненето

Illustation of fast food for the runner's dilemma

Малко проективни въпроси

Вчера зададох един много прост въпрос на аудиторията си в Instagram – „Ако можехте да изберете една храна, която можете да консумирате до края на живота си, без това да се отразява на теглото си, коя щеше да е тя“? Отговорите бяха разнообразни, но повечето от тях включваха храни, които повечето бихме определили като висококалорични – пица, кашкавал, паста, сирене, ядки…

Това, което не разкрих, е фактът, че подобен въпрос може да бъде използван като своеобразна проективна методика за идентифициране на „храните-тригери„, за които говорехме в една от последните статии в блога. Това са храни, за които не можем да упражняваме самоконтрол по особено ефективен начин. Всеки има такива, а отговорът на въпроса горе е един много добър начин за идентифирането им.

Импулси и самоконтрол

Това може да ни помогне най-вече, защото осъзнаването на импулса го прави много по контролируем. По същия начин, осъзнаването на храните, които ни карат да преяждаме, е първата стъпка към ограничаването ни.

Трябва също така да имаме предвид, че самоконтролът е изчерпаем ресурс, които разчита на ограничена енергия.

Прилагането на самоконтрол в една ситуация влошава същия самоконтрол в следваща такава, все едно че някакво количество емоционална енергия е била изразходена по време на първото проявление на самоконтрола.

Проблемът с храните, които често са отговори на горния въпрос, е че хората често се държат все едно, че презумпцията на въпроса е вярна. А именно, че храните, които им са любими наистина няма да им навредят. И въпреки че преди да започнат да си ядат, са наясно с евентуалния резултат, мисленето за него не е същото като самото действие.

Дилемата на бегача (и на хранещия се здравословно човек)

Подобен феномен е и т.нар. дилема на бегача. Нека си представим бегач, който е планирал тичане от 10 километра. Преди да започне да тича, той осъзнава изцяло ползите от бягането и те са много по-големи от „цената“, която той ще плати. Щом тичането започне и умората се увеличи, тези ползи започват на намаляват, докато не изчезнат съвсем и бегачът започне да ходи или спре да се движи изобщо. При храненето може да направим същата аналогия. Преди да започнем да ядем от любимите ни храни, си казваме, че ще хапнем малко, защото сме наясно, че не трябва да прекаляваме. С първите хапки се включват физиологичните и емоционални механизми, с които ползите от ограничаването на храненето намаляват, а скоро изчезват напълно.

Как да се справим с нещо, което изглежда като непреодолим проблем?

  • Да използваме когнитивни методики като въпроса от началото на статията, за да идентифицираме тригерите си;
  • След като сме идентифицирали тригерите си, да ограничим физически си достъп до тях;
  • Да измислим начини, по които да си напомняме ползите от това, което правим с цел да забавим намаляването на идеята за тях. За всеки човек това е различно. статистика, социална подкрепа, бележки на хладилника и др.
  • Да подбираме целите си така, че да са трудни, но не непостижими. Ако използваме скала от 1 до 10, целите, които си поставяме, трябва да са около 7;
  • Намерете начин да попълвате запасите си от самоконтрол. Един от начините за това е да си оставяте време, в което да правите каквото си поискате;

Ако статията ви е харесала, абонирайте се за блога чрез формуляра по-долу: