За умствения труд и физическата активност или защо творците трябва да вдигат тежести

В днешно време съществува сериозно разделение между физическото и интелектуалното – нещо, което чрез блога си се опитвам да развенчая. Хората на умствения труд, независимо дали творят в сферата на хуманитаристиката или точните науки, често се оказват разделени от физическите аспекти на битието си. Факт е, че модерният свят ни предоставя много възможности за упражняване на умствена дейност без да зависим от традиционните неща, които влияят позитивно на физическото, на здравето ни. Можем да работим, без да ставаме от компютрите си, да ни носят храната до домовете, а в последното време дори не е необходимо да излизаме, за да пазаруваме. Изобщо, всичко е подредено така, че да ни спестява време. И докато има много хора, които пропиляват това допълнително време, при хората на изкуството и интелекта това не е така. Те творят – пишат, рисуват, изчисляват, и изобщо посвещават допълнителното време на нещата, в които горят. Тази статия ще бъде посветена именно на най-ценния ресурс – времето.

Животът ми се стече така, че съм обграден от хора на интелекта и изкуството. Както и при всички останали, сред тях има интроверти и екстраверти, активни и не-толкова активни хора. Има хора, които са по-склонни да се трансформират и такива, които са по-ригидни. Има едно нещо обаче, което е характерно за всички тях – искат да имат повече време да творят. А както знаем, време не се връща, а стрелката на живота неумолимо върви към своя финал. Колко чудесно би било, ако имаше хапче, което да дава повече време, което да оползотворяваме в нещата, които обичаме да правим. Да удължава живота ни, но не както на безсмъртните хора в „Пътешествията на Гъливер“, които не умират, но продължават да остаряват, а да ни прави максимално млади за годините ни. Млади не само по дух, но и по ум. Защото за хората, които работят с ума си, отслабването му е един от най-големите страхове. Такова хапче все още не е измислено (ако някой го направи, Нобеловата награда е негова), но има нещо, което се доближава твърде много, за да бъде пренебрегвано. Както може би вече сте се досетили, това е физическата активност. И докато ходенето и бягането се възприемат сравнително добре от хората, занимаващи се с интелектуална дейност, то на силовите тренировки (или казано на жаргон „вдигането на тежести“) се гледа с една стигма, която е напълно незаслужена. Нека не се лъжем, вдигането на тежести по нашите ширини се свързва с неособена интелигентност. Както при всяко лекарство обаче, е важна дозата, а на повечето хора им трябва много по-малка доза от това, което са свикнали да свързват с фитнеса в България.

Нека сега обърнем внимание на доказаните ползи от силовите тренировки и как всяка една от тях може да бъде приложена директно в полза на интелектуалния труд.

1. Повишаване на мускулната маса

Защо му е на човек, занимаващ се с интелектуална дейност повече мускулна маса? Отговорът не е, „за да се нацепи“, а защото повишената мускулна маса намалява възможността за появяване на саркопения (изгарянето на мускулите в късна възраст). За много хора отслабването на тялото след една определена възраст е естествено и нормално, а всъщност силовите тренировки могат буквално да накарат човек да се чувства с 20 години по-млад. И въпреки че всички видове физическа активност повишават мускулната маса, няма нищо по-добро за това от силовите тренировки (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18347672) Освен, че ще се чувства по-млад, тялото на човека, който има повече мускулна маса, ще работи и като по-младо, а това ще се отрази на независимостта му както във физически, така и в интелектуален план. И тъй като навиците се изграждат по-лесно в по-млади години, добре е (но не е задължително), да се започне рано, за да бъде силовата тренировка нещо, което е също толкова естествено, колкото и миенето на зъбите.

2. Повишаване плътността на костите

Хората, които се занимаваме с интелектуален труд прекарваме повече време седейки, а както знаем – това не е най-доброто нещо за здравето ни. Дългото седене обаче способства и за деформацията и изтъняването на костите ни, а в по-късна възраст това може да се окаже проблем.

Остеопорозата е проблем на много хора на средна и късна възраст (около половината от хората над 50 имат някаква форма), но всъщност изтъняването на костите започва още след 30-та година. Много малко хора знаят, че силовите тренировки с допълнителна тежест са едно от малкото неща, които могат да доведат до удебеляване на костите след достигането на естествения пик около 25-та ни година (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20101013).

По-здравите кости означават по-малко падания с по-леки последици, повече независимост и повече време да правим това, което обичаме. Ако инвестираме 3 часа на седмица в силови тренировки, които ще добавят 20 години качествен живот, в които да творим, това като цяло не е лоша инвестиция.

3. Когнитивни ползи

Колкото и да са полезни за здравето силовите тренировки, дори и след като сте прочели предните редове, може да попитате „Добре де, ясно е, че силовите тренировки ще ни помогнат да живеем по-дълго и качествено, но как точно това ще се отрази пряко на интелектуалния труд сега?“ За да отговоря на този въпрос, ще се обърна към един метаанализ от 2019 г., който изследва именно този въпрос. Оказва се, че силовите тренировки влияят положително на общите когнитивни функции, както и на изпълнителните когнитивни функции (способности, които позволяват целенасочено поведение). С една дума, силовите тренировки ни позволяват да мислим по-целенасочено и по-бързо.

За всеки, които е заставал пред щанга с почти максимална тежест, това не е особено трудно за обяснение. Преживяването е почти медитативно, а успешното изпълнение на физическо упражнение като максимален клек изисква максимална концентрация. А концентрацията е нещо, което хората, занимаващи се с интелектуален труд използват много и винаги могат да подобрят.

Освен всички тези основни неща, силовите тренировки влияят положително и върху сърцето, психологически стрес, регулацията на теглото и всекидневните дейности.

Вместо заключение да се върнем на стигмата върху „вдигането на тежести“. Наистина, в тях няма нищо бохемско, даже напротив, ако има директен пример за нещо, с което сами си предизвикваме дискомфорт, то това са именно силовите тренировки. Интелигентните хора обаче разглеждат всичко като инструмент. Силовите тренировки, както и силата, която те изграждат, са именно това. Ползите, които вече изброихме – също.

В практически план това може да означава още няколко написани, преведени или издадени книги, още няколко нарисувани картини, още композирани пиеси или реализирани сценарии.

Досега не съм срещнал творец, които да не иска да има малко повече време и сила на ума, за да твори максимално дълго. И докато не измислят хапче, което да ни прави не само безсмътрни, но и безсмъртно млади, силовите тренировки са най-доброто нещо, което човек може да си подари, за да бъде максимално физически и интелектуално функционален.