5 популярни израза в сферата на физическото възпитание и спорта, които просто трябва да умрат…

red stop sign

…И кои са изразите, с които да ги заменим

Да бъдеш лаконичен е изкуство. Да мотивираш хората – също. Когато обаче желанието да мотивираш хората по лаконичен начин е по-голямо от умението, стигаме до клиширани изрази, които повече пречат, отколкото помагат. В днешната кратка статия ще си поговорим именно за няколко такива израза в сферата на физическото здраве и спорта.

1. Без болка, няма прогрес (No pain, no gain)

Нека започнем с лесното. No pain, no gain, е един от най-разпространените изрази в спорта и идва от идеята, че хората не знаят кое е болка и кое е просто дискомфорт. Вместо да бъде мотивиращ израз, обикновено води до това хората, които започват тепърва да тренират, да изградят грешна представа за правилния тип тренировка. Не, целта на тренировката не е да те смачка. Максималното усилие при средностатистическия човек трябва да бъде запазено за редките случай на състезания. Тренировката е там, за да осигурява на тялото балансиран стрес, от който то да може да се възстанови, а не да ви смачка, колкото и някой модерни модалности във фитнеса да се стремят да ни убедят в обратното.

Какво да си кажем вместо това?

Болката е приятел, който ми показва какво не е наред в тялото ми.

2. Твоята тренировка е моята загрявка

И какво от това? Този израз е човешкият еквивалент на биенето в гърдите на горилите. Няма никакво значение кой с колко вдига, колко бързо или надалеч бяга, стига тренировката му/ѝ да е съобразена със специфичните потребности и настоящите възможности. Обикновено опитните спортисти никога няма да погледнат от високо на тренировката на начинаещите, защото знаят, че и те са тръгнали оттам. А ако навлезем в генетичните особености на всеки един човек, ще разберем, че не всички сме генетично надарени за спорт. В противовес на това клише, ще дам едно друго.

Какво да си кажем вместо това?

Единственият човек, с който трябва да се съревноваваш, е миналият ти Аз.

3. Освен ако не повърнеш, не припаднеш, или умреш, продължавай!

НЕ. Човешкото тяло много добре знае кога е време да спре и това е много преди да се случат гореописаните неща. Тренировката, която приключва с повръщане, припадане или смърт (метафорично, разбира се), не е тренировка, а самомъчение. Ние тренираме не, за да се самонаказваме, а ставаме по-добри версии на себе си. Тук е мястото да отбелжа, че „смъртта“ в тренировките може да не е само физическа. Честитото максимално натоварване, тренировките до отказ и натискането на тялото до точката на пречупване, в каквато и да е сфера, е рецепта за бърнаут. На всичко отгоре, изследванията показват, че в дългосрочен план е много по-добре да не се тренира до отказ, както за развитие на сила, така и за изграждане на мускулатура. В сферата на издръжливостта, отдавна се знае, че около 80% от тренировките ти трябва да са в темпо, което ти се струва бавно.

Какво да си кажем вместо това?

Тренировката през целия живот е маратон, а не спринт.

4. Яж по-малко и се движи повече

Колко лесно само щеше да бъде! Световната криза със затлъстяването – решена. Без повече деца с наднормено тегло. Край на метаболитните проблеми! Проблемът с този израз не е толкова в неверността му. Факт е, че ако приемаш по-малко калории, отколкото тялото ти изразходва, ще отслабваш. Дяволът е в детайлите обаче. На първо място, никой не иска (или поне не би трябвало да иска) да загуби мускулна маса, наравно с мазнините. Второ, хората забравят, че освен механика, човешкото състояние се определя и от психиката, а липсата на хранене, придружено с повишаване на физическата активност, е още една рецепта за катастрофа. Много по-добре е човек да седне и рационално да помисли за целите си и да съобрази двете модалности – физическа активност и хранене спрямо с тях. И това без да пренебрегва и психическата подготовка на съзнанието си.

Какво да си кажем вместо това?

Храни се и спортувай за целите, които искаш да постигнеш.

5. Оправданията не изгарят калории

Всъщност… Оправданията водят до допълнително стрес, той покачва кортизола, а това гори калории. Извън кръгът на шегата обаче зад този израз се крие неприятно съдене на хората, които все още не са намерили своя начин на физическа активност и правилното хранене. Дълг на хората в сферата спорта е да успеят да намерят правилния начин за всеки един човек. Опитайте се да кажете този израз на майка с две деца, която трябва да жонглира между тях, работа и грижа за дома. Или на бащата, който работи интелектуален труд от 9 до 5, а след това е уморен от липсата на движение и от емоционално изтощение. Пак ще го кажа, отговорност на специалиста е да помогне на хората да намерят своя начин. Обвиненията и сарказмът не водят до никъде.

Какво да си кажем вместо това?

Кой е най-оптималният начин за мен, за да започна да се движа повече?

Тази статия няма за цел да бъде дълъг анализ на проблемите в сферата на физическото възпитание и спорта. Зад повечето от тези изрази стоят добри намерения. Знаем обаче с какво е постлан пътят към Ада, нали?

За съжаление сме заобиколени от екстремности и средата постоянно ни натиска да бъдем неавтентични, докато непрекъснато сме заливани отвсякъде от „автентични“ хора, спортуващи и неспортуващи, които ни се представят с хубавата светлина, допълнителните вещества и филтрираните снимки.Ясно е, че е изкушаващо да се избира Лесния път. Дали ще отидем на астролог с готовите отговори, а не при психолог, който ще ни помогне сами да стигнем до тях, дали ще се поддадем на поредната екстремна диета, вместо да подходим балансирано към храненето или ще купим тренировката на поредния „инфлуенсър“, който е постигнал мускулната си маса с всичко друго, но не и с въпросната програма… Хубавите неща не се постигат лесно, бързо и безпроблемно. Напротив, постигат се точно с антонимите на горните прилагателни.