Какво разбрах от генетичното си изследване? Част 1-ва

matrix background

21-ви век ни дава възможността да надникнем в кода на тялото ни по начин, който преди време беше резервиран единствено за научнофантастичните филми. Вече и аз получих генетичните си резултати и затова в една поредица от статии ви каня да ги разчетем заедно. Процесът може да изглежда прост на пръв поглед, но всъщност зад него се крият много емоции, най-вече свързани с идеята за „позитивни“ и „негативни“ резултати. Има една поговорка че „който трупа знание, трупа печал“, а какво по-голямо знание за нас самите от кода, който ни е заложен. Аз обаче винаги съм казвал, че знанието е сила. С правилната психична настройка можем хладнокръвно да разгледаме и “позитивните”, и “негативните” резултати. Всъщност, такива няма, има просто резултати, от които трябва да си извлечем максимално възможната информация. 

В първата част ще разгледаме две от секциите, с които много хора биха срещнали затруднения, а именно тенденцията за сваляне на тегло и физическите и психически основи.

Тенденция за сваляне на тегло

На никой човек, който има излишни килограми, няма да му е приятно да види, че няма дори генетичен потенциал за свалянето им. Както и че обикновените съвети като “движи се повече”, при него надали ще имат добър резултат. Моите конкретни резултати означават, че когато искам да намаля теглото си, това трябва да става приоритетно чрез храната. Освен това съм повече склонен към възстановяване на загубеното тегло.

Не всичко обаче е негативно или поне има начини да работим с наличната ни информация. Един показател при покачването на тегло обаче, който се казва fat-to-muscle ratio, т.е. какво е съотношението между натрупаната мускулна маса и мазнините. Правилно структурираният хранителен режим, съчетан със силови тренировки може да направи така, че “върнатите” килограми да са максимално от мускулна маса, а не от мазнини. А както знаем, мускулите правят човека силен, а силните хора са по-трудни за убиване. 

Ето ни първият пример как един “негативен” резултат може да бъде преобърнат с познания и правилни психични процеси. Ясно е, че човек с моя профил ще изпитва повече трудност при свалянето на килограми, но стратегии за това има. А след като са свалени, можем да контролираме до голяма степен вроденият процес на връщането им по начин, който ще бъде най-полезен за нас. 

От друга страна, знанието, че имаме по-слаба тенденция към сваляне на килограми, не означава, че трябва да се крием зад гените си. Това е предиспозиция, която ни казва, че може да ни се наложи да поработим малко повече от хората, които свалят и контролират теглото си лесно, но тя не означава, че каузата е загубена, ако следваме основните стъпки за успешен контрол на теглото. На някой може и да му се струва несправедливо, че резултатите му не са “задоволителни”, но животът не е нито честен, нито справедлив. Той е такъв, какъвто е и от нас зависи какво ще правим с наличната информация. Знанието е сила, а знанието за собственото тяло е още по-голяма сила. 

Психически и физически основи

За мен тази част от генетичното изследване е може би най-важна, особено, когато става дума за спортни постижения, нагласи и изграждане на индивидуален спортен режим. Да поговорим първо за предизвикателствата. Червеният индикатор показва, че моят генетичен тип е по-склонен към прекаляване с висококалорични храни с напредването на възрастта. Добрите новини са, че знанието за това ми позволява да използвам няколко научно обосновани техники за контрол, които да ми помагат за това с какво и как да се храня. Винаги съм казвал на хората, с които работим, че основният проблем в прекаляването с храната е непрекъсната верига от действия, започващи с импулса за хранене и приключващи с преяждането. Съзнателното или дори механичното прекъсване на тази верига е един от добрите начини за предотвратяване на процеса на преяждане още преди да е започнал. Знанието, че ти е “заложено” да преяждаш, може да бъде този психически “бушон”, който да помогне за справяне. Не е лошо човек често да си го напомня и да се фокусира върху съзнателното хранене. 

Разбирам, че човек в моята ситуация, с нисък контрол на импулсите и склонност към по-бавно сваляне на килограмите може да изпадне в неприятни психични състояния, но по думите на Ницше, Amor Fati, “обичай съдбата”. Единственото, което можем да направим, е да използваме наличната ни информация по най-добрия възможен начин. Другото хубаво е, че независимо от гените си, физиката работи по един и същи начин за всички. Ако консумираш по-малко калории от тези, които изразходваш, килограмите ще вървят надолу. Може да се наложи да се прибягва до по-механистични методи като броене на калории, ограничаване на наличието на проблемни храни в къщи или съзнателно бавно хранене, но с правилната воля, нещата ще се случат.

И като говорим за воля, да погледнем графата за “вътрешна мотивация за тренировки”. Както виждате, при мен тя е повишена, което не означава, че съм някакъв невероятен парагон на волята. Означава обаче, че хора като мен биха могли да следват една и съща тренировъчна програма за много, много дълго време. Което е чудесно, с оглед на това, че контролът на теглото в моя случай би изисквал по-дълго време от стандартното. Не е случайно, че 5/3/1 е една от любимите ми програми и че 10 серии мъртва тяга или клек в тренировка ми звучат напълно приемливо.

И сега любимата ми секция – Потенциал за сила или издръжливост. Винаги съм казвал, че при мен бягането на дълги разстояния е форма на психическа тренировка и резултатите ми го потвърждават. Съветът към мен спрямо този резултат, би бил “Вдигай тежки предмети от земята”. Това не означава, че трябва да загърбвам кардио тренировките поради причини, които ще разгледаме в другите части на поредицата, но фактът, че генетично съм предразположен към доминация на тип II мускулни влакна, означава, че дългите дистанции ще продължават да бъдат предизвикателство. Както и че темповите бягания в моя случай трябва да бъдат оставени само за състезателните дни, а беговите ми тренировки да бъдат ориентирани или към кратки интервали или към дълги, но бавни бягания. Откъм силовите тренировки, сериите с висока тежест и малки повторения са тези, към които тялото ми е предразположено. 

В моя случай имам късмет, че тренировка ми е много сходна към тази, която ми се препоръчва от генетичните резултати. При други хора обаче това може да не е така и тук идва психологическата работа. Какво правим с човек, който обича силовите тренировки, но няма потенциал за тях? Или с човек, който иска да бяга ултрамаратони, но има потенциал за силови тренировки като мен? Научаваме се, че съдбата води желаещите и влачи опърничавите и работим с това, което имаме. 

С тази фраза, “работим с това, което имаме” ще завършим първата част на разходката из генетичните ми резултати. В следващата статия ще си поговорим повече за рисковете за контузии и за реакцията към тренировките. 

close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂