Защо сме демотивирани?

fit athlete during training on running track

В днешно време не е лесно да си мотивиран. От една страна, непрестанно сме заливани от идеята, че трябва да сме мотивирани във всичко, което правим. От друга, изглежда сякаш, че наистина другите са мотивирани във всичко, което правят. Този когнитивен дисонанс е нещо, което пречи на много хора да постигнат целите, които са си поставили, каквито и да са те. Съответно, много често се чуваме да казваме, че сме демотивирани. Знаем ли обаче какво означава това? Преди да дадем отговор на този въпрос, е по-добре да си обясним какво всъщност е мотивацията.

Какво всъщност означава да сме мотивирани?

Мотивацията може да се определи просто като посоката и интензивността на усилията. Мотивацията може да се разгледа от няколко конкретни точки, включително мотивация за постижения, мотивация под формата на състезателен стрес и вътрешна и външна мотивация. Всеки човек е различен, но освен различен, е и сложна психологическа машина, при която едновременно действат множество процеси, на много различни нива.

Мотивацията трябва да се разбира чрез този по-широк, холистичен контекст, точно както един треньор гледа конкретно всяка една ситуация от играта през призмата на по-голям игрови план или нападателна или защитна философия.

За да разберем къде е границата между мотивация и демотивация, трябва да се фокусираме върху съставните части на първата: посоката и интензивност на усилията.

Посока и интензивност

  • Посоката на усилията означава дали човек търси, подхожда или е привлечени от определени ситуации. Един човек, който цял живот е обичал тениса, може да иска да се запише на тренировка. Контузен спортист може да иска да посети специалист, който да му помогне с рехабилитацията. Треньор може да иска да запише курс, който да повиши квалификацията му. 
  • Интензивността на усилията се отнася до това колко усилия човек полага в определена ситуация. Това означава доколкото човекът, записал се на тренировки по тенис, ще бъде отдаден в тях; доколко стриктен ще бъде контузеният спортист в изпълнението на препоръките на специалиста; колко усилия ще вложи треньорът в научаването на материала на курса. 

Къде се къса веригата?

След като вече знаем какво представлява мотивацията, може да добием по-ясна представа за това какво ни кара да бъдем мотивирани. В практиката си обичам да свеждам нещата до съставните им части и проблемите с мотивацията не са изключение от това.

Брънката на посоката

От една страна може да има проблем с посоката. Например човек, който иска да отслабне може да се запише на фитнес или спининг или какъвто и да е друг спорт. Това е нещо, което със сигурност ще му помогне, защото ще го направи по-издръжлив или по-силен, но ако въпросният човек не промени начина си на хранене и начина си на живот като цяло, той няма да постигне целта си. А разминаването между идеята за резултати и самите резултати е един от най-лесните пътища към загубването на мотивацията. В подобни случаи проблемът идва от незнание за това коя е правилната посока. Консултацията със специалист може да помогне, защото този избор е първата крачка към успешното изпълнение на целите. 

Ще дам и един друг пример от практиката си. Има клиенти, които се притесняват да тренират с тежести, защото не искат мускулите им да пораснат твърде много. По този начин те губят от страхотните ползи от силовите тренировки, за които повечето хора не говорят. Например, системното заздравяване на костите, което е пряко свързано с качеството на живот в по-късна възраст. Тук отново проблемът е незнание за функционирането на тялото и процесите в него. Всъщност силовите с малко повторения много трудно ще доведат до визуалното нарастване на мускулатурата, ако не са придружени с хранене в калориен плюс, т.е. да ядем повече отколкото тялото ни има нужда. Много е вероятно обаче така структурирана тренировка да доведе до така желаното от повечето хора оформяне и втвърдяване на мускулатурата. 

Брънката на интензивността

Вторият проблем, който може да доведе до проблеми с мотивацията, е отклоняването или непознаването на правилната интензивност, с която поемаме по посока на целта си. Човек, решил да започне да бяга, за да бъде сърцето му по-здраво, е поел на прав път. Ако обаче той излезе и изтича разстояние, непривично за него или го направи с твърде висока скорост, тогава е много вероятно мускулната треска или в най-лошият случай, контузията на другият ден, да го демотивира и той или тя да решат, че бягането изобщо не е техният спорт. Нека контрастираме това с друг човек, който започва бавно, с редуване на ходене и бягане, а пък защо не и само с ускорено ходене, който малко по малко увеличава усилията си.

Напипването на този Среден път, както винаги е трудно, не е много пригодно за социалните мрежи, но именно бавният и постоянен подход е този, който води до дългосрочни резултати.

Знанието е сила

В обобщение, за да не сме демотивирани, ни трябва знание. Знание за това в коя посока да поемем в зависимост от целите си и знание как да не вложим твърде малко или твърде много усилия. Може да мислим за мотивацията като един малък огън, на който трябва да добавяме въздух, за да се разгори. Ако добавим твърде малко, огънят ще изтлее. Твърде много, и ще го загасим. 

close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂