Парадоксът на перфекционизма

Какво е перфекционизмът в спортната психология?

Перфекционизмът е една от най-широко изследваните личностни характеристики в спорта и спортната психология. Перфекционизмът е личностен стил, характеризиращ се с поставянето на изключително високи стандарти на изпълнение, стремеж към безупречност и тенденция да бъдете прекалено критични при оценката на нечие представяне (Flett & Hewitt, 2005). Разграничаването между стремеж към перфекционизма и проблемен перфекционизъм се счита за особено критично по отношение на определянето дали перфекционизмът има положителни или отрицателни ефекти върху индивида (Sellars, Evans, & Thomas, 2016). Изследователите също така разграничават няколко вида перфекционизъм:

  • ориентирания към себе си перфекционизъм (степента, до която индивидът поставя изключително високи лични стандарти и се самооценява стриктно спрямо тези стандарти);
  • социално предписания перфекционизъм (степента, до която човек възприема, че значимите други държат на изключително високи стандарти и основават своето одобрение на спазването на тези стандарти);
  • ориентирания към другите перфекционизъм (степента, в която човек държи другите да спазват изключително високи стандарти) (Appleton, Hall, & Hill, 2010; Dunn, Dunn, & McDonald, 2012). 

Какво казват научните изследвания?

Многоизмерната природа на перфекционизма означава, че могат да се направят доста изводи по темата и изследванията потвърждават това. Установено е, че маладаптивният или нездравословен перфекционизъм (фокус върху високи стандарти, придружен от тревожност от грешки и оценка от другите) е свързан с прекомерно натоварване (напр. Flett & Hewitt, 2005), лошо представяне (Stoeber, Uphill, & Hotham, 2009) и прегаряне на спортисти (Hill & Curran, 2016).

Нормално е да екстраполираме това и в спортните дейности на средностатистически хора. Много често се налага да се работи с хора, които са започнали даден спорт с ентусиазъм Установено е обаче, че адаптивният или здравословен перфекционизъм (фокус върху високите стандарти, но не прекомерно притесняващ се от допускане на грешки или за това как другите оценяват представянето) е свързан с по-добро обучение и изпълнение (Stoeber et al., 2009) и др. адаптивни модели на цели (например Stoll, Lau и Stoeber, 2008). Други интересни открития включват следното:

  • Перфекционистичните стандарти не подкопават автоматично представянето и с правилната насоченост могат да доведат до оптимално представяне;
  • Перфекционистичните стандарти стават изтощителни, когато тяхното постигане е необходимо за самоутвърждаване. Или с други думи, ако оценката ви за това какъв човек е пряко свързана с перфекционизма, това може да доведе до предизвикателства. 
  • От предното следва, че перфекционизмът е особено негативен по време на провал. А провалите се случват сравнително често при спортистите, а още по-често – при средностатистическите спортуващи;
  • Крайните перфекционисти с его ориентация и ниска оценка на собствените способности са склонни към по-високи нива на стрес, мотивационни проблеми и прегаряне;
  • Перфекционистите са изложени на по-голям риск, ако имат лоши умения за справяне. Определени видове перфекционизъм предразполагат хората да участват в определени мисловни и поведенчески процеси, които влияят върху упражненията им. Копинг уменията също подлежат на тренировка, като това може да доведе до по-добро управление на перфекционистичните тенденции на индивида; 
  • Перфекционистичните изисквания произтичат от самите индивиди или от другите;
  • Съществува връзка между нивата на перфекционизъм на детето и нивата на перфекционизъм на родителите му. Децата, чиито родители моделират собствения си перфекционизъм или предоставят условно одобрение на опитите на детето за постижения, са по-склонни да имат перфекционистични тенденции. 
  • Адаптивният перфекционизъм е свързан с мотивацията на подхода, докато неадаптивният перфекционизъм е свързан с мотивацията за избягване. 

Подходът на специалиста

Важно е работещите в спорта да помогнат на спортистите и трениращите да различават здравословния ангажимент към високите стандарти за изпълнение и нездравословните стремежи (напр. негативни реакции към несъвършенства, страх от провал), свързани с маладаптивен или нездрав перфекционизъм. Това изисква спортистът да не свързва прекалено собствената си стойност с представянето и да намалява всяко ирационално чувство за важност, поставено върху представянето. Така известната стоическа дихотомия (в наше време трихотомия на контрола) може да бъде изключително полезна в това отношение. Акцентът при тренировките е най-добре да бъде върху самоусъвършенстването, а не върху крайната победа и към преподаването на психологически умения като релаксация и самомотивация, изграждане на гъвкави цели и развиване на умения за приемане за грешките. Всичко това са допълнителни стратегии, които могат да помогнат на спортистите и спортуващите хора в справянето със своя нездравословен перфекционизъм (Sellars et al., 2016). И накрая, ако хората се характеризират с изключителен перфекционизъм, посещението на спортен психолог може да бъде оправдано.

Използвана литература:

  1. Dunn, J. G., Dunn, J. C., & McDonald, K. (2012). Domain-specific perfectionism in intercollegiate athletes: Relationships with perceived competence and perceived importance in sport and school. Psychology of Sport and Exercise, 13(6), 747-755.
  2. Flett, G. L., & Hewitt, P. L. (2005). The perils of perfectionism in sports and exercise. Current directions in psychological science, 14(1), 14-18.
  3. Hill, A. P., & Curran, T. (2016). Multidimensional perfectionism and burnout: A meta-analysis. Personality and social psychology review, 20(3), 269-288.
  4. Sellars, P. A., Evans, L., & Thomas, O. (2016). The effects of perfectionism in elite sport: Experiences of unhealthy perfectionists. The Sport Psychologist, 30(3), 219-230.
  5. Sellars, P. A., Evans, L., & Thomas, O. (2016). The effects of perfectionism in elite sport: Experiences of unhealthy perfectionists. The Sport Psychologist, 30(3), 219-230.
  6. Stoeber, J., Uphill, M. A., & Hotham, S. (2009). Predicting race performance in triathlon: The role of perfectionism, achievement goals, and personal goal setting. Journal of Sport and Exercise Psychology, 31(2), 211-245.
  7. Stoll, O., Lau, A., & Stoeber, J. (2008). Perfectionism and performance in a new basketball training task: Does striving for perfection enhance or undermine performance?. Psychology of sport and Exercise, 9(5), 620-629.
  8. Weinberg, R. S., & Gould, D. (2018). Foundations of sport and exercise psychology, 7E. Human Kinetics.
close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂