Как да печелим?

silhouette of person raising hands

Психология на победата

Голяма част от спортната психология се е фокусирала върху управлението на процесите, когато нещата не се случват както трябва. Как да се справим, когато нямаме мотивация, какво да правим, когато имаме нужда да се окуражим, как да се справяме със загубите? По-малко внимание се отделя на процесите, които се случват, когато сме успели да се справим с дадено препятствие и сме постигнали резултата, който искаме.

Победата е повече крайна цел, нещо като „и заживели щастливо до края на дните си в приказките“. Животът обаче не е приказва, колело от победи, загуби. Ако извличаме ползи само от загубите, губим половината от възможностите ни за личностно израстване. В днешната статия ще се поговорим именно за това какви позитиви можем да извлечем от победите, освен еуфорията от успеха.

person holding barbell

Един от големите признаци за цялост на Аз-а е способността да побеждаваме достойно. Имаме доста добре изградена представа за това как да губим достойно, но много често забравяме, че скромността е основна част от философската представа за Победителя. Големите шампиони остава скромни след големи победи. Тази задача звучи по-лесна, отколкото е всъщност, особено когато допаминът от успеха бушува в кръвта ни.

Защо е добре да сме скромни, когато побеждаваме?

От една страна, победата сама по себе си не означава, че сме станали по-добри хора. Означава просто, че сме се представили добре. Сравнението е майка на разочарованието и е добре да си напомняме този факт дори и в моментите на триумф. Като става дума за триумфи, неслучайно по време на римските триумфи, тези апотеози на величието на Републиката и след това на Империята, до ликуващият генерал е стоял роб, който му е напомнял „Memento mori“, „помни, че си смъртен“. Никой няма нужда да му се напомня, че е смъртен, когато е на ръба на загубата. Това се прави в моменти на победа. Тук е мястото да кажем, че това не е израз на жестокост към самите нас. Напротив, Средният път в живота изисква да се отнасяме неутрално към всичко, както към трудностите, така и към лесните моменти в живота.

  • От друга страна, скромното приемане на успехите ни помага да не се успокояваме и винаги да търсим начин да се развиваме. Добре е да си дадем време да изпитваме гордост от това, което сме постигнали, но стремежът към това да сме по-добри от вчерашното ни Аз не трябва да умира. Всъщност има психологически изследвания, които са открили, че атлетите, които стават твърде спокойни след много победи са склонни да страдат от резки спадове в представянето си. Това съответно дава сериозно предимство на съперниците им. Хората сме устроени така, че ако мислим, че не трябва да се стараем в нещо, няма и да го правим. Интересно и иронично е, че когато сме на върха на уменията си, трябва да се борим със същите процеси на демотивация, както и когато не се справяме добре. Това показва, че мотивацията е вроден механизъм за оцеляване на хората и не трябва да го пренебрегваме в нищо, което правим.

Какво можем да направим?

  • Останете скромни. Не знаете кой ви гледа, когато побеждавате. Една от идеите на спорта като цяло е да бъде пример на децата и по-неопитните от нас. Добре е да бъдем добър пример в спорта, а не страшно предупреждение;
  • Ако се състезавате срещу някой друг и победите, поздравете противника след срещата. Това е спорт, не е война, въпреки метафорите, които се случват на терена;
  • Да си уверен е нещо различно от това да си надменен. „Името“ на човек ще остане в съзнанието на хората около него много по-дълго от победата. Това важи и за начина, по който е постигната победата и как е приета тя.
  • Във връзка с горното, да злорадстваш в лицето на противника е нещо, което би трябвало да не се случва никога. Има една много хубава поговорка, „Няма все да е така“. Колелото на живота се върти и спортът не е изключение. Понякога печелим, понякога губим. Да не говорим, че злорадстването от психологическа гледна точка е емоция от типа на бързото хранене – дава ни моментно удоволствие преди да съжаляваме постфактум;
  • Не позволявайте на победите да ви замаят главата. Отделете си време за радост, а след това поставете цел, която е малко по-трудна от предишната;
  • Медитирайте върху победата. Помислете за пътя, който сте изминали, за да достигнете до нея. Този път всъщност е много по-важен от целта. Може да помислите и върху това как трябва да сте благодарни за успеха, който сте постигнали и каква роля е изиграл късметът за него.

И накрая… Какво всъщност е победата?

Добре е да не забравяме, че победата означава различни неща за различните хора. За единици победата е спечелването на олимпийски медал. За други ставането от дивана и излизането на първата разходка от няколко месеца може да представлява също толкова голяма победа. Психологическите механизми и зад двете неща всъщност за много сходни. Победата и загубата са просто двете страни на една и съща монета, кадър от филма на живота на хората, които се занимават със спорт. Атлетите е добре да поддържат фокуса върху преставането си тук и сега. Фокусирането върху миналото не е полезен процес в нито една сфера на живота, а победата и загубата остават именно в миналото в секундата след последния съдийски сигнал.

close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂