Разкриване на връзката между саморазговора, емоционалната интелигентност и стреса при бегачите

Разгледано проучване: Borrajo, E., Calvete, E., & Urquijo, I. (2024). Negative self-talk in runners: Emotional intelligence and perceived stress as explanatory factors:  Psychology of Sport and Exercise, 70, 102545.

Вътрешният монолог на бегача: Прозорец към постиженията и благосъстоянието

Краката тропат по асфалта или пътеката, дишането е ритмично – това са познатите звуци, които съпътстват бегачите по време на тренировките и състезанията. Но под това обикновено се крие по-особена история: саморазговорът на бегача. Често спонтанен, този вътрешен диалог може да повлияе на хода на състезанието или на тренировката, за добро или за лошо.

В решаващите моменти на маратона или в уединението на тренировъчното бягане това, което бегачът си казва, може да оформи емоционалния пейзаж на неговото или нейното преживяване. Негативният саморазговор, който често клони е песимистичен, може да ни нашепва за умора, съмнения и изкушение да се откажем. 

Това е психологическо препятствие, с което се сблъсква всеки бегач, но кои фактори биха могли да обяснят защо някои стават негови жертви, докато други сякаш тичат на крилете на позитивните утвърждения?

Да дойде психологията на помощ! Учените в разгледаното изследване на този психичен феномен при бегачите хвърлят светлина върху това как негативният саморазговор може да бъде повлиян от емоционалната интелигентност и възприетия стрес на бегачите. В проучването, озаглавено „Negative self-talk in runners: Emotional intelligence and perceived stress as explanatory factors”, екипът се впуска в спонтанните диалози, които се водят в съзнанието на тези, които бягат на писта, пътека или път.

Научен поглед към съзнанието на бегача

В проучването участват 1071 бегачи от различни състезания, проведени в Страната на баските, Испания. Учените са любопитни за мислите, които преминават през съзнанието на бегачите, докато те се стремят към финала. По-конкретно, негативните мисли като „За нищо не ставам“ или “ Просто не мога да продължа“, които могат да провалят емоционалното състояние и представянето на бегача. Бегачите, на възраст от 18 до 75 години, предимно мъже, са на различни етапи от кариерата си, което допринася за задълбочаване на данните.

За да уловят нюансите на вътрешните им разговори, изследователите използват въпросник, който умее да отделя негативните от позитивните саморазговори. Те се опитват да установят емоционалната интелигентност с помощта на скалата за емоционална интелигентност на Уанг-Лоу и измерват възприетия стрес чрез съкратената версия на скалата за възприет стрес.

Връзката между негативността, интелигентността и стреса

Данните са анализирани с помощта на path analysis с надеждни статистически инструменти, като са разкрити сложни връзки между факторите на емоционалната интелигентност, стреса и говоренето за себе си. Числата обрисуват картината на това как стресът влияе върху саморазговора на бегачите и разкриват как емоционалната интелигентност може да действа като щит срещу тези негативни мозъчни нишки.

Констатациите потвърждават подозренията: по-високият възприеман стрес наистина е преплетен с повишена вероятност от негативно говорене за себе си. Човешката психика обаче е по-сложна от това: изследването също така открива, че способността да се оценяват собствените емоции служи като защитен слой при повишаване на нивата на стрес, като смекчава обема на негативните саморазговори.

За тези с по-висока емоционална интелигентност какофонията от съмнения и самооценъчни разсъждения е била по-тиха. Те имат по-добри умения за емоционална оценка и може би са можели да се справят със стресиращите състезания с по-ясна и позитивна нагласа.  

Бягащият ум: Емоционално равновесие

Понякога бегачите възприемат своя спорт като битка с природните стихии, часовника или собствените си физически ограничения, но често пренебрегван фронт е битката, която се води в съзнанието. Проучването, което хвърля светлина върху ефекта от негативното говорене за себе си, обръща внимание на взаимодействието между вътрешните емоции и външния натиск. Това знание може да бъде от решаващо значение за бегачите, които искат да оптимизират своите постижения, психическото си здраве и цялостното си преживяване при бягане.

Разбирането, че емоционалната интелигентност може да предпази от негативния саморазговор, предизвикан от стреса, подтиква към по-внимателно разглеждане на този деликатен баланс. Не само мислите и чувствата по време на бягане са от значение, но и способността да ги управляваме

Не става въпрос просто за „ум над материята“, а по-скоро за „ум с материя“, като се признава взаимовръзката между емоционалните способности и физическия акт на бягане.

Проучването представя редица констатации, които могат да имат реално приложение за сериозните любители бегачи:

        Стресът като причинител: Точно както физическите тригери по време на състезание или тренировка могат да предизвикат увеличаване на усилията или промяна в пулса, емоционалните тригери, често произтичащи от реакцията на човека на стрес, могат да предизвикат каскада от негативен саморазговор.

        Емоционалната интелигентност като спирачка: Бегачите, които усъвършенстват емоционалната си интелигентност, изглежда са по-добре подготвени да потискат вълната от негативизъм. Не става въпрос за заглушаване на всички вътрешни диалози, а за преобразуване на потенциално вредни мисли в конструктивни.

        Осъзнаване и приспособяване: Онези, които са наясно, че разпознават кога започва негативното говорене за себе си, и са способни да коригират съответно психологическото си състояние, е по-вероятно да запазят фокус и спокойствие по време на състезание или натоварващо бягане.

Малко практически насоки

  •         Изградете емоционална осъзнатост: Започнете да наблюдавате вътрешния си диалог по време на бягане и тренировки. Разпознайте моделите на негативност, които могат да се появят, когато сте под стрес.
  •         Научете техники за регулиране на емоциите: Техники като дълбоко дишане, осъзнатост и визуализация могат да ви помогнат да се справите със стреса и да промените негативното говорене за себе си в реално време.
  •         Практикувайте състрадание към себе си: Заменете самокритичното говорене със състрадание към себе си. Разберете, че неуспехите и трудностите са естествени аспекти на бягането и растежа.
  •         Подготовка преди състезанието: Подгответе се за емоционалните изисквания на състезанието така, както за физическите. Предвиждайте стресовите моменти и планирайте умствените си стратегии за справяне с тях.
  •         Поставяйте реалистични цели: Съобразете целите си с вашия опит и ниво на физическа подготовка, за да сведете до минимум стреса, който се поражда от несъответствие между очакванията и реалността.
  •         Признайте външните стресови фактори: Бъдете наясно с факторите извън бягането, които допринасят за нивата на стреса, тъй като те могат да повлияят косвено на резултатите ви и на самочувствието ви.
  •         Обратна връзка и размисъл: След състезания и тежки тренировки обмислете реакциите си на стрес и самоанализа. Използвайте тази обратна връзка, за да се адаптирате и да създадете стратегия за бъдещите бягания.
  •         Потърсете подкрепа: Не се колебайте да обсъдите стреса, свързан с бягането, с колеги бегачи, треньори или спортни психолози, които могат да ви предложат съвети и стратегии за справяне.
  •         Обучение на ума: Докато тренирате тялото си чрез километри и упражнения, не забравяйте да тренирате и ума си. Включете упражнения за умствена сила в рутинната си програма.

Заключение

Проучването на връзката между негативния саморазговор, емоционалната интелигентност и стреса при бегачите подчертава значението на многостранния подход към спортните постижения, при който психологическите фактори са равнопоставени на физическите постижения. 

Вътрешният диалог на бегача не е просто фонов шум, а оказва значително влияние върху нивата на стрес и цялостното представяне.

Психологическото обучение трябва да бъде неразделна част от режима на спортиста, като се занимава със способността за разпознаване и регулиране на емоционалните реакции.

Периодичното оценяване на емоционалната интелигентност на бегача може да помогне за изготвянето на индивидуални планове за обучение и интервенции, насочени към управление на стреса.

СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂