Как бягането в състезание влияе върху субективното натоварване и емоционалния ни тонус?

емоционален тонус при бягане в състезание или самостоятелно

Разгледано изследване: do Carmo, E. C., Barroso, R., Renfree, A., da Silva, N. R., Gil, S., & Tricoli, V. (2020). Affective Feelings and Perceived Exertion During a 10-km Time Trial and Head-to-Head Running Race, International Journal of Sports Physiology and Performance15(6), 903-906. Retrieved Jun 17, 2020, from https://journals.humankinetics.com/view/journals/ijspp/15/6/article-p903.xml

Контролът на темпото (или pacing на английски език) по време на бягане е изключително важен и неслучайно е ключов елемент от тренировките за състезания на средни и дълги дистанции. Изследванията показват, че той се влияе от сложни интуитивни и целенасочени процеси на взимане на решения, които от своя страна се влияят от физологични, психологически, тактически и фактори на средата.

От друга страна имаме и Рейтинга на субективно натоварване (rating of perceived exertion или за кратко RPE) – важен фактор, който навлиза все повече и в сферата на силовите тренировки като метод за авторегулация. По време на състезание обаче атлетите изпитват различи чувства и да приемем, че RPE e единствения фактор, определящ контрола на темпото, ще е твърде голямо опростяване. Тук е мястото да въведем и следващия термин, емоционален тонус. Това е съотношението между положителни и отрицателни чувства и емоции, изпитвани от човек във всеки един момент. Ако трябва да ги разграничим, RPE описва как се чувстват атлетите, а емоционалния тонус– какво чувстват.

Хората сме социални същества, затова е много интересно да се види как се променят RPE и афектът, когато бягането се извършва самостоятелно и когато атлетът бяга с компания. Именно това е и целта на разгледаното в статията изследване.

Методи и резултати

Илюстрация на най-интересния резултат – промяната на емоционалния тонус по време на двете условия. Самостоятелното бягане е в черно.

14 мъже-бегачи избягват дистанцията от 10 км в два отделни дни. В единия това се случва самостоятелно, а в другия – в компанията на друг атлет. Изследователите измерват скоростта, RPE и афекта на всеки 400 метра. За целите на анализа на темпото, дистанцията е разделена на 4 етапа: първи 400 метра, от 401 до 5000 метра, от 5001 до 9600 метра и последни 400 метра.

Резултатите от изследването показват, че атлетите постигат статистически значими по-добри времена, когато бягат в компанията на друг състезател в сравнение с условието, когато бягат сами (39:32 мин. ± 02:41 мин. срещу 40:28 мин. ± 02:55 мин., p = 0.03; размер на ефекта = – 0.32). RPE е останал константен и при двете условия, докато афектът на състезателите е бил по-позитивен, когато бягат в компанията на друг атлет в сравнение със самостоятелното бягане (2.09 ± 1.81 срещу 0.22 ± 2.25; p = 0.02; ES =0.84).

Интерпретация

Вижда се, че афектът на състезателите е бил значително по-добър, когато бягат в състезание, отколкото когато правят самостоятелен опит за време. Размерът на ефекта е среден към голям, което позволява да се направят предпазливи изводи, въпреки малкия размер на извадката. Трябва да имаме предвид, че по време на опит за време целта е много проста (да постигнеш възможно най-доброто време), фокусът на човек е насочен навътре, което води до повишаване на RPE и по-негативен афект в течение на опита. При състезанието целта е да се пресече финалната линия преди опонентите, което прехвърля фокуса навън. Ако трябва да се изразя по-просто, когато бягаме сами в опит за рекорд, е много по-вероятно да ни обземат мрачни мисли, които да понижат емоционалното ни състояние, отколкото когато се опитваме да надбягаме човека срещу нас.

Въпреки малкият размер на изследването, резултатите му съвпадат с научната литература по въпроса. Поддържането на добър емоционален тонус по време на бягане е важно за постигането на добри резултати. Наличието на други състезатели определено ще помогне, затова не е чудно популярността на груповите тренировки, организираните състезания, както и фактът, че е неписано правило, че лични рекорди се поставят на големи състезания. Резултатите от това изследване потвърждават всичко това.

Може би най-голямото ограничение на изследването е, че включва единствено наблюдение, а не са правени опити за манипулации на емоционалния тонус. Затова би било много интересно да се направят изследвания, които да проверят кои точно променливи (освен бягането срещу друг човек или в група) могат да повлияят на емоционалния тонус. В блога съм разглеждал изследвания, които показват положителната роля на музиката за това. Като цяло обаче може би това е нещо твърде субективно и индивидуално, което треньорите да обсъдят със своите атлети. Интересно е, че наличието на партньор също така помага и в силовите тренировки.

Добре е да се има предвид обаче, че крайният резултат в бягането (а в спорта и живота като цяло) е резултат от много неща – добре изградена програма, взимане предвид на емоционалното състояние на човек и на нивото на субективно натоварване, при което същото това емоционално състояние започва да се понижава драстично (нещо като емоционална лактатна граница).

close
СЕДМИЧЕН ВЕСТНИК НА SYNERGISTICMAN.COM

Не изпускай нито една статия!

Ще получавате само седмичен вестник. Никакъв спам 🙂