5 популярни израза в сферата на физическото възпитание и спорта, които просто трябва да умрат…
…И кои са изразите, с които да ги заменим Да бъдеш лаконичен е изкуство. Да мотивираш хората – също. Когато
…И кои са изразите, с които да ги заменим Да бъдеш лаконичен е изкуство. Да мотивираш хората – също. Когато
Създадох автоматичен инструмент, чрез който да проследявате развитието на телесните си показатели чрез научно доказани рамки за здравословно сваляне/наддаване във времето. Достатъчно е да въведете данните си и инструментът ще ви насърчава да следите своя прогрес, като междувременно ще сигнализира дали постигате оптимално целите си при висока степен на безопасност за здравето ви. Авторегулацията изисква обаче вие сами да следите с помощта на този автоматичен протокол дали се променяте твърде бързо и интензивно, което може да застраши здравето ви.
Както си говорихме в една от предните статии, авторегулацията е един от най-добрите подходи за индивидуализиране на силовите тренировки. Скоростта на движение на щангата в реално време може би е най-точният обективен индикатор за намаляване на силата по време на серията и между сериите, но какво да правим, ако не разполагаме със устройство, което да я измерва? Тук на помощ ни идват „повторенията в резерв“ или RIR, термин – широко използван в програмирането на силовите тренировки, когато говорим за авторегулационни протоколи.
CrossFit е една от най-новите модалности в силовите и аеробните тренировки, за която се е изписало много. Много малко обаче се знае за психлогическите характеристики на хората, които се занимават с CrossFit. За спортните психолози това е важно, защото Познаването на психологическите характеристиките на участниците в даден спорт може да помогне както и на опитните практикуващи, така и на хората, които тепърва искат да се занимават с него. Това е може би първото систематично изследване, което се занимава конкретно с CrossFit, а резултатите от него могат да се приложат и към други спортове, привличащи хора с подобни психологически характеристики.
В спорта е много известна техниката за „self-talk“ или самомотивация. Тя е почти изключително насочена към позитивната стана на нещата.
Основният проблем, който се появява в тренировките, е как да се комбинират две толкова различни дейности и как правилно да структурираме подготовката си. Тъй като няма рецепта за всичко, в работата си предпочитам да работя с принципи, които основавам на научни изследвания. Интересното е, че в областта на едновременната тренировка има доста такива.
Една от водещите ми идеи, заради която и започнах списването на този блог, е максимата, че знанието е сила. Това важи изцяло и когато става дума за здравето на човек, неговите спортни цели и тренировките, които прави, за да ги постигне. Въпреки че много треньори се надпреварва да рекламират нови и нови диети, тренировъчни режими и хранителни добавки, истината е, че теорията на движението и храненето, когато говорим за средностатистически човек, не е крантова механика. Трудностите идват, когато хората имат конфликтни или твърде високи цели, но ако Знанието отсъства, те не могат да знаят, че целите им са конфликтни или твърде високи поначало. В тази статия ще си поговорим именно за това как да идентифицираме правилните инструменти за целите, които си поставяме, за да не се лутаме и залитаме по неща, които в крайна сметка само ще ни изморят и демотириват. А колкото и да не съм фен на мотивацията, тя е първата стъпка към изграждането на дисциплина.
За всеки специалист, ангажиран в спортната психология, неминуемо идва момент, когато трябва да консултира атлет, който страда от контузия. Контузиите, съпътстващи спорта са слонът в стаята, за който всеки се прави, че не съществува. Ще бъда директен, както винаги и ще изкажа твърдението, че именно тази нагласа е основата на проблема с контузиите. Всеки човек, занимаващ се със спорт е добре да приеме, че в един момент ще бъде контузен и това е нормално. Телата ни са много добре смазани машини, изключително сложни, но колкото по-сложна е една система, толкова по-податлива е на проблеми. И най-добре структурираната програма не гарантира, че в един момент някое движение няма да доведе до разтежение, изкълчване или по-сериозна контузия. Оттук нататък работата обикновено се насочва към физическото възстановяване, но психическото е също толкова важно.
В днешно време съществува сериозно разделение между физическото и интелектуалното – нещо, което чрез блога си се опитвам да развенчая. Хората на умствения труд, независимо дали творят в сферата на хуманитаристиката или точните науки, често се оказват разделени от физическите аспекти на битието си. Факт е, че модерният свят ни предоставя много възможности за упражняване на умствена дейност без да зависим от традиционните неща, които влияят позитивно на физическото, на здравето ни. Можем да работим, без да ставаме от компютрите си, да ни носят храната до домовете, а в последното време дори не е необходимо да излизаме, за да пазарим. Изобщо, всичко е подредено така, че да ни спестява време. И докато има много хора, които пропиляват това допълнително време, при хората на изкуството и интелекта това не е така. Те творят – пишат, рисуват, изчисляват, и изобщо посвещават допълнителното време на нещата, в които горят. Тази статия ще бъде посветена именно на най-ценния ресурс – времето.
Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка. Размисли върху усилията които влагаме в трансформацията си.